В етнографския комплекс в Казанлък се намира уникалната “Родна къща – експозиция на Академик Дечко Узунов”. В “Посоки” съвместното рубрика на Държавната агенция по туризъм и радио “Фокус” разговаряме за експозицията с Яна Танева, уредник в Художествената галерия в града.
Академик Дечко Узунов е роден в Казанлък на 22 февруари 1899 година. Той е голямо име в българското изобразително изкуство и разнася славата на Казанлък като град на художниците. Неговото име в момента носи Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн в Казанлък.
Фокус: Бихте ли ни разказали какво представлява Родната къща – експозиция на Академик Дечко Узунов в Казанлък?
Яна Танева: През 1979 година, когато в Казанлък честват 80-годишния юбилей на Дечко Узунов, се прави и първата копка на къщата в квартал Кулата в Казанлък. Тогава идеята е била в този квартал да се изгради цял комплекс от родни къщи на известни личности от града, като една от тях е на Дечко Узунов. Родната му къща не е била там, истинската му родна къща се е намирала в центъра на града и много отдавна е била съборена. По планове запазени в общинските регистри и по спомени на самия Дечко Узунов, архитект Пейо Бербенлиев прави проекта за къщата-експозиция. Дечко Узунов имаше възможност приживе да види тази къща, да уточняват с архитекта подробности. Самия той знаеше, че в нея ще има негова експозиция, негови творби. До деня, в който почина на 26 април 1986 година, той обмисляше какви работи ще подари на Казанлък за своята експозиция в родната къща. След смъртта му, Олга Узунова, неговата съпруга, оформи дарението. Те подариха 93 творби – маслени, акварели и рисунки, които в по-голямата си част влязоха в тази експозиция.
Фокус: Какво може да бъде видяно в Родната къща – експозиция на Академик Дечко Узунов?
Яна Танева: Родната къща включва къща – пълно копие на родната му, и една допълнително построена сграда – изложбена зала. В самата родна къща в четирите стаи на етажа са показани 21 живописни творби, свързани със жизнения път на художника, от по-ранни работи, до по-късни маслени платна. Там са изложени и снимки на Дечко Узунов със семейството, със сестрите си, със съпругата си и с различни хора с които е контактувал. Там е и картината, на която е нарисувал родната си къща. В изложбената зала сме показали по-нови работи, по-скоро сме показали една почти цяла експозиция акварели на бай Дечко, и много негови рисунки - общо 42 творби – акварел и рисунка Там може да се види един от последните му автопортрети. Между другото, той много малко се е рисувал, може да се каже, че това е автора, чиито автопортрети се броят на пръсти. Един такъв има в Националната художествена галерия, а другия е при нас, където той се е нарисувал като един мъдрец зад платно. Сред рисунките на Дечко Узунов също има два автопортрета, и ние се гордеем с това, че имаме от тези малко на брой автопортрети на художника. Неговите племенници, Атанас и Христо Нейкови, също подариха творби на бай Дечко. Това са едни доста ранни работи – едната е мадона, с която Дечко Узунов е защитил професурата си, другата е портрет на майката на художника, Шопи и един портрет на инженер Нанчев. Тези четири картини двамата братя подариха в памет на своите родители. Доста по-късно, племенниците от страна на другата сестра на бай Дечко, Пеньо и Елена Вълчанови подариха свои творби в памет на своята майка, тъй като всички племенници на Дечко Узунов са художници. В приземния етаж са подредени творбите на Елена Вълчанова, Пеньо Вълчанов и на другите му двама племенници Атанас Нейков и Христо Нейков. По този начин сме показали всички наследници на бай Дечко.
Фокус: Какъв е интереса към тази уникална експозиция?
Яна Танева: Това е болното ми място, защото за съжаление Художествената галерия в Казанлък има много малко персонал, а обслужваме една голяма експозиция в сградата на галерията. Едновременно с това трябва да отваряме и къщата на Дечко Узунов и родната къща на Ненко Балкански. През първите десет години след отварянето на експозицията през 1987 година я поддържахме с големи усилия целогодишно отворена. Но тя така и не можа да се разработи, тъй като е малко в страни от туристическите пътеки. Сега я отваряме само лятото. През зимата я отваряме само след заявка по ред съображения – поради липсата на посетители, съответно и липса на бюджетно обезпечаване.
Фокус: Кога ще отворите Родната къща – експозиция за този туристически сезон?
Яна Танева: Предстои да отворим къщата за посетители в началото на юни когато е Празника на Розата и през цяло лято ще стои отворена някъде до средата на октомври.
Фокус: В какво състояние се поддържат двете родни къщи – на Акад. Дечко Узунов и на Ненко Балкански?
Яна Танева: Трудно е, защото има дворове с тревни площи, за които се грижи един работник по поддръжката с който разполагаме, както и с усилията на останалите служители – уредника и двамата технически сътрудници. Полагаме възможно най-добри грижи за градините и за сградите. Мога да кажа, и двете къщи са в прекрасен вид, въпреки че нямаме сили. Скоро направихме основен ремонт на покривите на двете къщи. Променили сме входа на къщата-експозиция на Дечко Узунов, който беше малко по-встрани и някак си оставаше назабележим за туристите. Сега сме изнесли на видно място, така че хората излизайки на площадчето пред църквата “Св. Илия” веднага попадат на надписа и на входа на къщата на Дечко Узунов и сега е по-забележимо.
Фокус: Предвиждат ли се някакви прояви свързани с Академик Дечко Узунов?
Яна Танева: Следващата година ще честваме 110 години от рождението на Дечко Узунов. През 1999 направихме също едно голямо честване на 100-годишнината на художника. Тогава имаше много събития, направихме съвместна изложба с “Ателие Дечко Узунов” във София. Трябва да отбележа, че в София е създадено ателие-музей Дечко Узунов. Когато се е взимало решение за построяване на родната къща в Казанлък не се е знаело, че ще бъде създадено такова, затова ние малко останахме в сянката. Разбира се, съвсем друго е да видиш ателието, което е било обитавано от Дечко Узунов до последния му дъх, но така или иначе Казанлък си има своите предимства – това е родното му място, тук е родната му къща. Тя е абсолютно точно копие на истинската, тъй като спомените на бай Дечко за къщата в която е израснал бяха много свежи. Той се ласкаеше от това, че в Казанлък правят копие на родната му къща с експозиция. Имаме снимки в които се вижда как му показваме къщата и той е видимо доволен.
Фокус: Казанлък е известен и като града на художниците. Кои са другите големи имена в българското изобразително изкуство, които са от Казанлък?
Яна Танева: Славата на Казанлък е на само розата и не само тракийското изкуство. Славата на града е свързана и със многото художници. Например Петко Клисуров, при който Дечко Узунов е учил в софийското художествено училище. Той е постъпил там през 1919 година и пръв учител му е бил проф. Петко Клисуров, който е роден в Казанлък. От тук са Иван Милев, Иван Пенков, Чудомир, Цветрана Клисурова, Ненко Балкански, Васил Бараков. Просто не мога в момента да ги изброя, но много големи художници са отнесли дъха на Казанлък чрез своето изкуство в българското изобразително изкуство. Казанлък си и ма своята слава и можем само да се гордеем с това. Затова не сме и сложили име на художествената галерия на града, защото няма как да изберем едно име от всички тези славни имена.
Радио "Фокус'' - Велико Търново
| < Предишна |
|---|
