Казанлък Инфо - новини и видео в .:www.kazanlak-bg.info:.

Новините са на нов адрес kazanlak.info:


Новините са на нов адрес kazanlak.info:


Галина Стоянова: Общината е Стъклен дом- на ГЕРБ подобава да го разтопи

 Винаги е приятно да разговаряш с интелигентен човек. Винаги е приятно да разговаряш с дама, при вида на която ти става някак спокойно. В такъв диалог, въпросите сами бликат от теб и усещаш как интервюто може да се превърне в мини- разказ. Това интервю наис-тина е нещо като разказ в умален вариант. Но в никакъв случай няма да ви бъде скучен. Защото интервюираният е Галина Стоянова- заместник областен управител на Стара Загора, преди това секретар на Община Казанлък. Член е на ГЕРБ, част е от местното ръководството . За сега…Какво повече ще бъде- тя сама ще сподели!

Разговор на Пламена ТЕРЗИЕВА:




За властта казват, че е болест. И то неизлечима. И вие ли сте болна?
Може би първо трябва да изясним за каква власт говорим. Защото ако говорим за политическа-та власт, тя много често се превръща в болест, ако не е осъзната  власт- да направиш нещо, за което си призван, избран и да имаш силата, свободата и отговорността да го направиш. Защото за мен властта е сила, свобода и отговорност- не може да  бъде нито само едното, нито само другото- тя е 3 в 1.

Дали за повечето хора тази Ваша теория ще се стори твърде  идеологично и даже невъз-можно?
Всички хора, особено българите, вече са осъзнали, след 20 години преход и два пъти по толко-ва Социализъм, са разбрали какво е властта. Много малка част от тях са били във властта и са употребявали властта, но всички те са усетили какво означава тя. За съжаление, в последните години властта беше в ръцете на хора, които не осъзнаваха нейната сила, отговорност и сво-бодата. Защото в повечето случаи, когато придобиваха властта, те усещаха само свободата.

А усещали ли сте властта като примка?
Аз никога не съм усещала властта. Колкото и това да звучи неприлично в моята уста. Повечето от хората, които ме познават, биха казали, че аз съм била на властови позиции, но властта, за която говорим сега, никога не е била в ръцете ми и аз никога не съм разполагала с нея. Когато бях в Общината, сега когато съм в Областна администрация, аз съм имала своите задължения и отговорности и съм ги приемала твърде професионално, а не политически и властово.Когато споделям целта им, доколкото мога с опит и знания им помагам. Но аз не искам да бъда във властта, когато не съм осъзнала за какво я имам.

Значи ли това, че ставайки част от някоя институция, Вие забравяте своята партийна принадлежност и се превръщате просто в един служител със свои професионални зада-чи?
Ако говорим за партийните назначения, те винаги са се приемали негативно. За мен партийното назначение е това да се свърши определена работа и колкото този пост е по- отговорен и с по- големи възможности за работа, толкова и отговорностите са по- големи и толкова по- голям професионализъм се извиква.Защото партийното назначение не означава, че утре, когато аз трябва да отговарям за въпроси като държавна собственост, образование и култура, които ка-саят живите хора, аз по някакъв начин ще получавам решението за тези въпроси от партийните централи. До сега  не съм получавала никакви такива наставления и поръчения, освен да бъда професионалист и да изпълнявам своите задължения коректно. И трябва да Ви кажа, че наистина професионализъм се изисква за партийните назначения. Може би криво разбрано е това понятие за тези 20 години, защото преди те се получаваха като някаква награда- всички назначени по партийно ниво, си мислеха, че нищо не се иска от тях, те имат политически чадър. Затова в политиката има много гафове- защото всеки един, отивайки на партийно наложен пост, не е осъзнавал каква е отговорността му и не е успявал да докаже, че е там заради възможнос-тите си, а не единствено заради партията.


Съществува тенденция през последните няколко годни, в Общината да влизат амбициозни и можещи хора. Те обаче, се задържат твърде малко там и намират нови професионални поприща. Сносните хора си отиват от Община Казанлък- така сторихте и Вие…
Първо- благодаря за оценката! За първи път чувам оценка за своята работа- може би не съм я търсила. За времето, в което работех в Общинска администрация, постигнахме доста висок резултат по отношение на това всеки един да се почувства оценен според професионализма си, да е забелязан, докоснат от ръководителя си по най- добрия начин като  внимание, което много липсваше на хората от общинска администрация. Към тях винаги са се отнасяли като към пчелички, които трябва да изпълнят работата така, както я разбира кметът и неговият полити-чески екип. Много рядко екипите на кметовете са оставяли на своите служители да бъдат истински професионалисти. Има може би не толкова голям процент, колкото на мен ми се е искало, но има  голям потенциал в общинска администрация. Повечето хора, които не показват професионализъм там, са демотивирани от отношението на ръководителя.


Вие сега знаете ли какво направихте- оправдахте служителите на Общината и оставихте само един виновник за ситуацията там в лицето на кмета. Което означава, че Вие напра-вихте ход, неприсъщ за човек на власт- бяхте добра и некритична към едни Ваши бивши колеги. Това трябва ли да значи, че правилата в една такава институция наистина се оп-ределят единствено от нейния ръководител и докато самата Вие бяхте част от този екип, били ли сте жертва на неговите правила?
Когато отидох в Община Казанлък като секретар, взех работата си много присърце. И никога няма да забравя една реплика, която ми каза един дългогодишен общински служител. Още в първите ми дни там, той ми каза: „Колкото и да се стараеш, никога не забравяй, че ние сме га-рата, а вие сте пътниците”. Аз не съм отишла в Общината, нито в Областна администрация, за да бъда гарата. И мен ме спасява точно това- че нямам усещането, че съм гарата и винаги съм си приготвяла чантата- тя е готова за път. Мога да тръгна както нагоре, така и надолу, защото не се притеснявам от мястото, от където съм излязла. За мен ще бъде чест да се върна в Об-щина Казанлък! Защото винаги съм обичала да правя екип и да работя в екип- това съм прави-ла в работата си като директор на детска градина, после като секретар на общината, а сега като заместник областен управител.

Мисля, че по-голямата част от служителите в общината, ме разбираха и ме подкрепиха. Бяха част от този екип- затова, не приемайте моите думи като оправдания или като ласкателства- тази е истината; хората са такива, каквито ти ги приемаш: ако ги приемаш като бурмички и пружинки, те са такива; ако ги приемаш като равнопоставени- те са такива. Потенциалът на човека може да се покаже, само когато някой иска да го извади. И не бягам от въпроса за екипа и за методите: в Общината аз се научих на много методи, които не съм познавала, и с които не съм работила. Някой от методите на господин Дамянов не съм споделяла, но пък и бях човекът от неговия екип, който имаше смелостта да му каже кога греши и с кого греши. И трябва да кажа, че в повечето случи той се е вслушвал в моите думи и аз съм печелила в споровете с него.

Вашето индивидуално присъствие си личеше ярко. И се усещаше, че не  е лесно да бъде-те управлявана и манипулирана. Значи ли това, че за да успее един човек да се наложи със своето АЗ, е нужно да притежава силна, необикновена харизма и трябва да е „кора-ва” личност, за да успее въпреки такива ръководители, да наложи своя професионали-зъм и да остане не като част от масата, а като единствен?
Да, от човека зависи. От личността, от характера и от неговия потенциал зависи какъв е живо-тът му. Всеки прави живота си по начин, по който го разбира, това се отнася и за работното място. Друга е темата, че човек се бори, когато вижда смисъла, оценката, когато е мотивиран. Затова в момента някак си не изпъкват личностите в Общината, тъй като изпъква ръководителя. Липсва човекът, който да поведе този екип, да създаде този екип. А може би ръководителят е оценил, че не му трябва такъв екип. Обаче всеки ръководител трябва да знае, че сам не може нищо и той сам по себе си не е нищо, без хората, които работят за него.

Бяхте част от екипа на Общината- положението не бе толкова черно като сега; станахте част и от екипа на Областта- сега за нея се чува, говори и пише и в Казанлък, после ста-нахте част и от местното ръководство на ПП ГЕРБ, и там нещата придобиха по- розов цвят. Дали е просто стечение на обстоятелствата, дали щастлива случайност, или Вие сте нещо като талисман за всички тези институции, особено за ГЕРБ?
Не знам какво означава да си талисман. Но онова, което е истина е, че навсякъде където съм била, съм била със сърцето си. И ако това е нещото, което помага нещата да се случват, аз винаги ще бъда там, където е сърцето ми. Независимо дали съм във властта, дали съм при децата, дали съм при семейството си, аз искам да бъда честна, да бъда със сърцето си.

Тогава сърцето Ви дали пък няма да Ви отведе отново в сградата на Община Казанлък, наесен да речем, под една друга форма, на един друг пост, по- голям от този на секретар? Това сърце ще Ви прошепне ли да отдадете цялата си същност там, начело на цялата Община?

 /Усмихва се. Помълча. Усмихна се/.

Наскоро гледах един филм, който се казва „Яж, моли се и обичай”. В него главната героиня беше загубила себе си и се опитваше да се намери, пътувай-ки в различни държави. Търсеше своя Гуру, за да й каже как да намери себе си. Този филм много ме впечатли- не защото аз съм от тези, които са изгубили себе си, а точно обратното: след като го гледах, си дадох сметка, че аз нямам нужда да търся себе си, защото отдавна съм разбрала коя съм, какво мога и какво искам. И наистина това, което ценя в живота си е, че съм създала едно много хубаво семейство, че се моля всяка сутрин на Бог денят да е хубав и Му благодаря, че се събуждам и обичам всичко хубаво на този свят. Обичам работата си, обичам да ходя там, да виждам екипа си, началника си- ако някой може да каже с чисто сърце, че отива на работа с удоволствие и заспива, за да се събуди и пак да бъде на работа, то това съм аз! Не съм ли щастлив човек?

Несъмнено сте щастлив човек, обаче говорите с голяма любов за Областна администра-ция, а Община Казанлък остава някъде из дебрите на лошите спомени. Затова аз про-дължавам да се чудя, октомври месец накъде ще Ви поведе сърцето…Сутрините пак ли ще са красиви, защото Ви водят към Стара Загора, или ще бъдат такива, понеже ще ги прекарвате в Казанлък?
Исках да кажа, че аз не планирам в далечен план. Така както Бог е казал: да обичаме и да не правим големи планове, така живея и аз. Сърцето ми е в Казанлък, аз обичам Казанлък и всич-ко, което правя, дори в Областта, е с приоритет Казанлък. Нека да живеем, да се събуждаме, да се молим и да обичам всяка сутрин, защото има още много месеци, които трябва да изминат, докато дойде есента и разберем къде ще е моето сърце.

Добре, хипотетично приемаме, че наесен сърцето все пак ще Ви отведе в Казанлък и в близките 4 години няма да Ви пусне да идете другаде. Обещавате ли, ако това се случи, след година време, да застанете пак открито и честно, да си припомните този разговор сега и да се съгласите да проведем още един такъв- пак толкова истински и реален, за да разберем дали тогава постът, който заемате, вече е успял да Ви деформира?
На мен рядко ми правят интервюта. Аз знам защо не ми взимат интервюта и защо не искат да бъда на 1-ва страница на вестниците. Аз самата не го искам и съм спокойна от това. И точно затова- благодаря ти за това интервю и ти обещавам- за теб ще има такова интервю!

В България е правило хората на власт да стават мразени, да се превръщат в несимпа-тични и народът да трупа злоба срещу тях. С Вас това не се случи, макар да сте в голя-мата политика- и държавен служител, и част от управляващата сила в страната. Как се опазихте да не се превърнете и Вие в уродлив политик и как ще отговорите на онези, които твърдят за Вас, че постигате всичко това, понеже сте невероятно хитра?
Не се изненадвам, че твърдят така за мен. Ние българите сме си такива- винаги се съмняваме, винаги търсим нещо, което е недоизказано и скрито. Това сигурно е така, защото твърде много лицемерие ни обгражда. Ако това, което сега ти казваш, е истина, би било хубаво. Ако е истина, че не съм се превърнала в мразения политик, то това съм постигнала с факта, че никога не съм била лицемерна- нито с останалите, нито със себе си. Чувала съм реплики, че гоня властта, но за мен това вървене по пътеката от Общината към Областта, наистина бе едно стечение на политическата ситуация. Случи се затова, че ГЕРБ се утвърди като партия и аз имах шанса да бъда на тази позиция. Мисля, че един човек ако си дава сметка  каква следа оставя след себе си в една средна възраст като моята, той не би си позволил лукса на кораба на лицемерието, на хитрината, на ролята и на лъжата, да плава и да чертае своята житейска история. Отговорът на този въпрос всъщност се състои в това, че аз никога не съм се взимала насериозно във властта.

При кой началник се чувствате по- добре и при кого отивате с по- голямо желание- при Дамянов или сега при Николов? Къде отивате със спокойствие, с усмивка, със заряд…
Всички тези чувства ги изпитвам, когато пътувам за Областна администрация. Тези чувства в купом, не съм ги изпитвала, когато съм отивала на работа в Община Казанлък- там имаше твърде много препятствия, които бяха на пътя ми, и които ме спираха да правя всичко онова, което умея. Сега, в Областта, аз имам пълната свобода да бъда професионалист, което винаги съм искала. Най- изконното, което трябва да притежава един ръководител, е да умее да работи в екип и да делегира права, а това г-н Николов го прави с лекота. Когато на човек му дадеш свобода- той може да сътвори чудеса.

Да се осмеля ли тогава да заключа, че Община Казанлък е една висока непреодолима кула, която за да бъде покорена и използвана ефективно, трябва да бъде отстранен вож-дът й?
/Усмихва се. Мълчи/.
Трябва друг вожд. Самата Вие казвате, че и да има желание, ако вождът спира всичко, нищо не се получава.
Не съм казала, че вождът спира всичко. Казах, че ако се работи в екип и екипът е мотивиран, успехите ще бъдат още по- големи и работата на ръководителя тогава ще бъде по- оценена. Когато бях секретар на Общината, много журналисти я определяха като Стъклен дом. Тогава аз, бидейки в този стъклен дом, знаех, че той трябва да бъде дом, който да е с прозрачни стени, открит от всички страни и към това съм се стремяла. Това е едно от нещата, които липсват в Община Казанлък.

И общината  трябва да стане топъл дом, чиито стопанин да бъде човек от ГЕРБ?
Да, Общината се нуждае от стопанин от ГЕРБ! А и нека не забравяме, че основният лайт мотив на нашата партия, е Открито управление! Така че този дом най- подобава ГЕРБ да го изгради!

След лятото, предстои една много разгорещена и смея да прогнозирам, мръсна битка, защото ще бъдем в предизборна обстановка. Ще има много играчи, ще има много лъжи, ще се изсипва много помия. Вярвате ли, че Вие ще успеете да се запазите съшия човек след тези избори и дали няма да се оцапате от тази мръсотия?
Изборите до сега не са успели да ме променят. И сега няма да успеят. Още повече аз мисля, че тези избори няма да бъдат предопределени от купуването на гласове. Те ще бъдат предопре-делени от личността, така както Бойко Борисов го доказа на предните избори. Когато хората повярват- те не се купуват!

Ще ми позволите ли на финала на нашия дълъг разговор да Ви пожелая да успеете да направите като Бойко Борисов- така както той успя да пребори купувачите на гласове в България, Вие да успеете да сторите това в Казанлък и да превърнете Общината от Стъклен дом в Дом на Възможностите?
Аз заявявам най- отговорно, че ще сторя всичко възможно новото ръководство на ГЕРБ, което работи в чудесен екип, какъвто съм си мечтала откакто е създадена партията, да направи така, че Общината наистина да стане Дом на възможностите.

Ще помагате под всякаква форма и от всеки пост?
Разбира се!

 
Банер

Културен афиш:

www.jazzfestkz.eu

Виж!


ФИКСИНГ БНБ

coronavirus.bg


ВРЕМЕТО

Автобусно разписание:



Виж


Какво не видяхте: