Казанлък Инфо - новини и видео в .:www.kazanlak-bg.info:.

МЦР Взаимопомощ днес навършва 16 години!

Казват, че времето минава много бързо, когато правиш нещата, които обичаш. Очевидно това се е случило с организацията МЦР Взаимопомощ, която днес навършва 16 години!

На такава възраст в някои страни по света може да ви бъде позволено да шофирате кола и да сте ученик в гимназия, но ако сте една от многото европейски организации, участващи в проектите по Еразъм +, може би сте успели да постигнете много повече от това и на толкова млада възраст!

Като доброволци, които в момента работят за организацията, „честит рожден ден“ звучеше твърде много като клише, но поради настоящите неблагоприятни обстоятелства, в които живеем, не успяхме да се забавляваме по начина, по който желаехме. Ние сме упорити хора и не сме били готови да се откажем толкова лесно. И така, за случая аз и колегата Марта Валверде имахме шанса да издирим някои от доброволците от предишните проекти и те бяха така любезни да споделят своите емоции и преживявания с нас и всички вас.

Ето техните истории.

Мариан Барта, Словакия

Опитът ми като доброволец в Казанлък се случи преди 6 години … Отдавна беше, но все още е в съзнанието ми, сякаш беше преди месец! Проектът беше за подготовка на екологичен фестивал и организиране на няколко други събития в Казанлък на яз. Копринка (за нашите страни, околната среда, културата и т.н.). Това беше невероятно преживяване поради няколко причини. Първо, надявам се, че сме помогнали на местната общност да подобри екологичното съзнание. Организирахме някои събития в местните училища по тази тема и по-късно събрахме много боклуци от езерото и околностите му. Тогава беше много добре за нас, а също и за местните хора, защото можехме да представим нашите култури и да покажем как живеят хората в различните страни. Разбира се, опитът беше много добър за мен, защото подобрих много английския си. Пътувах също както никога досега, срещнах невероятни хора и създадох много приятелства. Невероятно е колко приключения сме имали по време на нашето време в България. Определено бих препоръчал на всички да дойдат тук като доброволци. Това е невероятна държава, с невероятни хора и невероятна храна.

Людас, Литва

Казвам се Лиудас и съм литовец, който е правил EVS в Казанлък от март 2011 г. до февруари 2012 г. Първоначално проектът ми съчетаваше работа в дневния център за деца с увреждания и детската градина в Арсенал. Въпреки че бях изпълнявал задълженията си и на двете места, бързо се оказах, че участвам в по-странични занимания, като това, че помагам за Еко фестивала на язовир Копринка, заедно с доброволци от Корпуса на мира, които осигуряват курсове по английски език на гимназисти. Проекта ми донесе още безкрайно пътуване и наслада от присъствието ми там. Поглеждайки назад, след близо 10 години, бих казал, че най-голямата трудност за мен беше свикването с местното темпо на живот. Всичко сякаш се движеше по начина, по който не съм толкова запознат. Въпреки че това беше доста разочароващо в началото, бързо открих, че живея почти по същия начин, като по този начин си тръгнах с много мъка. Влюбих се в Казанлък и България от сърце. Все още нося парче от него, където и да стъпя. Така че, няма да дойде като шок, че аз абсолютно и напълно препоръчвам розовата долина и Взаимопомощ. Това ми даде възможност да стана част от общност далеч от дома и се надявам всички да се окажат в същите „удобни обувки“, в които се озовах и аз.

Патрик Заласински Полша

Моят доброволчески проект беше през 2013 г., бях част от международния екип, който подготви третото издание на Еко фестивала в Копринка и много други дейности в района на Казанлък. Темите бяха предимно за екологията, както и за социалното приобщаване, културния обмен… Като цяло, разпространени на идеите на Европейския съюз и екологичните ценности. Това беше много плодотворен период, който повлия на живота ми в продължение на много, много години. Всичко това е свързано с вашето душевно състояние, като преодоляване на собствените си ограничения. Проектът ми даде много самочувствие и умения, например: станах по-отборен играч, свикнах да решавам проблемите и конфликтите в групата и се научих как да си сътруднича с другите. Трудности? Не толкова много, става дума най-вече за разбиване на леда във вас и в екипа, който имате, и координаторите. Това определено е работа в екип, така че колкото по-рано, толкова по-добре да уловите настроението и връзката с партньорите. Без съмнение бих препоръчал на всички да дойдат тук като доброволци. Градът – Казанлък, е много добре разположен. С богато културно и историческо наследство, приятелски настроено, слънчево време, спираща дъха природа, както и възможност за много дейности наоколо, могат да ви помогнат да се установите. Освен това това е чудесен старт за опознаване на България – истинската България, а не от екскурзии до Слънчев бряг или каквото и да било. И не на последно място, целият екип на Взаимопомощ и жителите на Казанлък са много полезни, отворени и изпълнени с усмивки.

Ана Пеналва, Испания

Опитът ми в Казанлък започна през 2015 г. и продължи една година. Отидох там, защото предишна доброволка (Лурдес) ми препоръча проекта и винаги ще съм благодарена за това. Това определено беше преживяване, което винаги ще остане в сърцето ми и в съзнанието ми. Научих толкова много неща не само за България и Казанлък, но и за себе си и важните неща в живота. Имах късмета да работя в два от центровете за възрастни хора в Казанлък, където се срещах с невероятни хора, които всеки ден ми даваха различен житейски урок, а също така имах възможността да работя в центъра за деца с увреждания; където научих, че навсякъде има магия и имах невероятния шанс да бъда част от нея. Въпреки че оттогава вече са изминали пет години, все още си спомням преживяването като една от най-удивителните години в живота ми. Никога няма да мога да върна това, което ми дадоха всички хора, с които се срещнах там, и затова винаги ще нося част от всеки от тях в сърцето си.

Рамина, Литва

Проектът беше под общата тема за околната среда / екологията – така че успях да се включа в толкова много различни дейности. Участвах в изграждането на детска площадка от стари гуми (надявам се някой да се грижи за нея), организирах еко фест Копринка (много съм щастлива, че се превърна в ежегодно събитие вече 10 г.), някои образователни работилници и т.н. но тези проекти не са толкова важни – изглеждането на съзнание и „насаждането“ на оптимизъм е най-доброто нещо, което съм реализирала в Казанлък. И ако оцелее в хората – аз съм щастлива и горда. Преживяното в България беше НАЙ-ДОБРОТО време в живота ми! Най-голямото съкровище са хората, които съм срещнах там. Тези приятелства са все още много живи и все още ги обичам и се уча от тях. Няма друго обяснение за чувството, което ме изпълва, когато съм в България. Част от мен е българка – определено. Ето защо най-трудното беше времето, когато всичко свърши и трябваше да си тръгна. Сбогом, Лютеница, сбогом Боб Чорба, ще ви липсва скъпата Баница, до скоро, любими планини и всички прекрасни Бабаи (Babas). Казанлък има толкова голям потенциал – толкова много може да се направи и оцени от общността. Всеки доброволец, който търси авантюристично и смислено доброволческо преживяване, определено трябва да помисли за Розовата долина. Ако можех – щях да повторя. Cestit Rozden den YDCMA! Благодаря Ви за възможността да бъда малко Българин.

Алберто, италианец

Бях доброволец в Казанлък от май до юни 2013 г. по проект „Екологично развитие III“. Аз съм италианец и от малката си стая под наем в Берлин, два дни след контузия, в която толкова силно изкълчих глезена си, че трябваше да напусна работата си, прочетох публикация на моята приятелка Мария Ди Чезаре, която замина две седмици преди това за България : „Търсим италиански заместник за нашия проект“. С просто намерение да предизвикам реакция, аз отговорих: „Ето ме, свободен съм“. Тази шега промени живота ми завинаги: два часа по-късно купувах билета си и тридесет и шест часа по-късно кацнах в София. Веднага щом пристигнах в Казанлък, попаднах във водовъртеж от нови хора и ситуации. Трябваше да наваксам и проекта, който по това време се въртеше около опазването на екологичното равновесие на яз. Копринка, реализирането на фестивал за популяризиране сред жителите на добрите практики и стойността на това уникално място.

След седем години все още помня тези осем седмици като някои от най-ценните преживявания в живота ми досега: Патрик, Лаци, Йоана, Юстина, Марика, Вероника, Илария, Диана, Мария, Жана, Владимира, Татяна и всички други, които се въртяха около проекта, с тях имах възможността да разгледам по-голямата част от България, само на стоп. Основната ми отговорност беше да се погрижа за логистиката, някак си бях единственият, който се сети да вземе шофьорската книжка. Аз също допринасям за културно включване, представяйки правилното приготвяне на Tiramisù. Харесва ми да мисля, че след 100 години хората в Долината на розите все още ще правят Тирамис по маниера на „онзи поклонник, дошъл от североизточната част на Италия“.

Честит рожден ден, Взаимопомощ!

Франческа Джиарусо

Марта Валверде

 
Банер

Културен афиш:

Виж!


ФИКСИНГ БНБ

coronavirus.bg


ВРЕМЕТО

Автобусно разписание:



Виж