Атанас Върбанов - един от младите и проспериращи български волейболни рефери. Срещнал се с вълнуващия спорт на шега, а сега върви все по-уверено към покоряването на нови върхове. От години работи и в Българската федерация по волейбол, в която изпълнява множество роли с една-единствена цел – да развива и помага на българския волейбол. Участвал в организацията на множество волейболни форуми от най-високо ниво. Често ще го виждаме и в друга светлина – като българския спец на системата за видео повторение - „Видео Чалъндж“.
"В Казанлък съм живял до завършването на средното си образование. Историята за мен и волейбола не е особено вълнуваща. На шега отидох до залата, където се помещаваше единственият волейболен клуб в града. Хареса ми и продължих да ходя редовно. Както обаче често се случва, не изглеждаше да ми предстои славна и бляскава волейболна кариера, затова се насочих към съдийството, което щеше да ме остави близо до спорта.
Понеже от години вече работя в Българска федерация по волейбол, имам доста опит с такива мачове, но все от организационната им страна. Сега ми е интересно да правя единственото, което не съм правил по време на такива срещи. Малко ми е странно, колко свободно време имам, когато съм само съдия. Случвало ми се е даже да давам съвети на организаторите, като виждам, че имат проблеми с нещо."
Каква възможност ти даде и продължава да ти дава съдийството?
Да се развивам и усъвършенствам в хобито си, че и да получавам заплащане за него.
А какви са целите, които си поставяш в бъдеще?
Олимпийските игри са моята цел.
Кои са най-важните качества, които трябва да притежаваш, за да бъде успешен рефер в съвременния волейбол?
Доста са. Трябва логична и много бърза мисъл, адаптивност към различните ситуации на игрището и дори хитрост в някои моменти. Здрава психика, работата в екип с колегите и умението за „разчитане“ на участниците в мача също са ключови. Всъщност да си съдия е много по-сложно и различно, от това да си човек със свирка на врата. Лошото е, че много хора не правят разлика.
Разкажи ни за някоя трудност, с която си се сблъсквал досега.
Да проумея, че не може всички да ме харесват.
А спомняш ли си някоя комична случка по време на волейболна среща?
Спомням си една случка на едно Балканско първенство в Черна гора, на което бях съдия. Отивайки към съдийската стая да се преоблека за мач, oбърках вратите и влязох в стаята на страничните съдии и секретарите, които тогава бяха само момичета. Озовах се в стая с няколко полуголи жени. Добре, че го приеха с усмивка.
Понякога не завиждаш ли на волейболистите, чиито мачове ръководиш? Не ти ли минава мисълта да размените местата си?
А и то няма да е завист - по-скоро интерес към другия начин на живот. Иначе тук съм бил и от двете страни (имам няколко официални мача като състезател), но изобщо не ми се разменя.
Кога според теб един арбитър може да „изпусне“ мача във волейбола?
Когато реши да спечели „Орден за съдийство“, който никога не е съществувал.
Трупаш все повече опит зад граница - защо в България много често реферите са най-големите грешници? Може ли да се прави съпоставка в отношението на състезателите тук и на международно ниво? Защото състезатели и треньори си позволяват да казват, каквото си поискат безнаказано. Всъщност в България имаме съдии на най-високо световно ниво. Мисля си, че някой от най-титулуваните съдии в света ще имат доста проблеми с мача Пирин – ЦСКА, например.
Електронната апаратура навлиза все по-стремително във волейбола, което, разбира се, е в помощ на съдиите и състезателите. Но не правят ли технологиите по-накъсана и мудна играта?
Правят я, но нали все пак се стремим към абсолютна справедливост? Според мен след известно време ще уцелим ваксата и технологиите ще започнат и да пестят време. Например - сега смяната, на теория, трябва да отнема най-много 1/3 от времето, което е отнемала за извършване преди 10 години. Просто трябва още време за адаптация на треньори, състезатели и съдии.
Освен проспериращ съдия - имаш още доста роли, свързани с българския волейбол, като една от тях е свързана със системата за видео повторение „Видео Чек“. Къде се чувстваш по-комфортно – като съдия или зад мониторитe?
И на двете места се чувствам прекрасно. С видео повторението вече нямам никакви проблеми, а съдийството ме предизвиква повече, защото е по-трудно.
Какво е мнението ти за увеличаващия се брой на жени съдии във волейбола, а и като цяло в спорта?
Винаги е интересно да имаш мач с момиче. Смятам, че те трябва да имат справедлив и равен шанс да се докажат и изявят. Която успее – успее. От друга страна, според мен е грешка да се дават квоти за жени само, за да има такива.
Какъв е съветът ти към прохождащите съдии в България?
Да си четат правилника, да си създадат принципи и да ги следват.
| < Предишна | Следваща > |
|---|
