Казанлък Инфо - новини и видео в .:www.kazanlak-bg.info:.

Водещ: Кои са най-важните и интересни обекти в Долината на тракийските царе? Какво е разкривано през годините и в каква посока продължават проучванията в района и сега?
Диана Димитрова: Долина на тракийските царе е едно наименование, дадено от д-р Георги Китов на един район в Казанлъшката котловина, който, обхваща 5 общини – Павел баня, Казанлък, Мъглиж, Гурково и Николаево. Това един много благодатен район, като първият паметник, който е известен от него и който е защитен и от ЮНЕСКО, това е световно известната Казанлъшка гробница със стенописи, открита случайно през 1944 година от войници, и за наша радост на българите и изобщо за радост на човечеството много бързо й е направено копие, за да може да се посещава от посетители, като оригиналът да може да се запази. Следващият голям обект тук в Долината на тракийските царе, това е столицата на тракийския цар Севт III, която е проучена в годините от 1948 година до 1954 година от екип на академик на Д.П.Димитров. Проучването на този град се извършва във връзка с изкопаване на язовир, тогава „Георги Димитров“, сега „Копринка“. В последствие са извършвани разкопки през годините. Извършвани са разкопки през 60-те и 70-те години от екип на проф. Людмил Гетов. Той открива и проучва Мъглижката гробница. Тя също е със стенописи частици. В последствие тук работи доц. Мечислав Домарадски за селата Тъжа, но най-големият бум и всъщност това, с което долината става известна, са разкопките на д–р Георги Китов, които започват през 1992 година. Тогава много бързо с много бързи темпове той проучва няколко могили, които се оказват много благодатни, и в тях се откриват гробове на богати тракийски аристократи, и даже владетели. Началото е поставено с една не много голяма могила, тя и така се нарича Малката могила, в която е открит гроб на тракийски цар, в който има и златен пръстен как богинята предава инсигниите на властта на една мъжка фигура. Това е самият тракийски цар. В този гроб не знаем точно кой е, но във всички случаи този пръстен показва точно това, че в него е погребана царска особена. Отделно са открити два костени лабриса. Това са предмети с форма на бойна брадва. Това е една царска инсигния в трако-микенския свят още от времето на Микена. Оттам насетне вече през 1995 година са открити 4 подмогилни съоръжения, които ние за широката публика наричаме гробници, но всъщност смятаме, че са мистериални зали. През 1996 година са открити още 3 в землището на град Шипка, една от които вече е напълно социализирана. Сега върви социализация на останалите. Говорим социализация като да могат да влизат групи туристи, да не се стъпва по замазките по пода. И така до откритията през 2004 година с монументалното подмогилно съоръжение в могила Голяма косматка, което намерихме заедно с всички гробни дарове, но без кости в него. Това и по надписите върху три от предметите, на които имаше името на Севт, и самата датировка на всеки един от предметите, които се позиционират в края на 4 век, можем да предположим, че това е едно символично погребение на тракийския цар Севт III, която столица е под язовир „Копринка“.

Водещ: Какво е най-важното, което трябва да знаем за Севт III, за одрисите? Какво представлява и тази бронзова глава от статуята на Севт III, която е уникално откритие?
Диана Димитрова: Тракийският цар Севт III е известен от писмените извори, се появява в 325 година преди Христа. Това е последната четвърт на 4 век. Не е много познат от писмените извори, но има сечени монети от него и от негово име, някои от които са постумни. Постумни монети са такива, които се секат от неговите наследници с неговото изображение, или изображението на съответния цар предшественик, като доказателство, че те са продължители на същата династия. Той е известен косвено със столицата, в която имаме надпис. Това е един надпис, в който се споменават неговата жена Береника и четиримата му сина. Освен неговата столица, това грандиозно съоръжение, което ние открихме, с тези пребогати гробни дарове, всичкото това говори, че той всъщност не е един владетел, сведен до някакъв васал на македонските династии. Специално за бронзовата глава, която е част от статуя, тъй като е изключително произведение на античното изкуство, можем да твърдим, че само един могъщ владетел би могъл да си поръча такава статуя, която може би да бъде на площада в неговата столица, или на друго място, от която ние открихме само главата. Ще бъде голяма сензация един ден да се намери и торса. Така че всичките тези материални остатъци от него, говорят за един равностоен тракийски владетел на македонските диадохи. Говорим специално за Лизимах, който е един от наследниците на Александър Македонски.

Водещ: Какви всъщност предмети са откривани при проучванията? Знаем за златния венец.
Диана Димитрова: Да, в Голяма косматка най-внушителното нещо беше златният венец. Той е с много по-голям диаметър на обръча, отколкото една нормална човешка глава. Имаме предположение, че всъщност той е украсявал бронзовия шлем на владетеля с едни специални държачи отстрани бил е поставян. Той се е използвал само по време на паради, за да може той да впечатлява своите поданици, своите аристократи или гостите на тракийското царство. Това е най-внушителният за мен предмет, но венецът беше открит, поставен там, където би трябвало да е главата на ложата на владетеля. Предварително листата са намачкани, изпокъсани и бяха разпилени в цялата трета камера, тук-таме останали остатъци от тях, фрагменти по клоните на венеца. 2 фрагмента от златни листа бяха открити и между камъните на западния зид на коридора. Това се откри на следващата година, когато беше демонтиран част от коридора, за да се направи тази защитна сграда, която е в момента. Освен венеца, вътре беше открита неговата лична чаша – един златен киликс. Много красива и елегантна чаша с две дръжки. Пълен комплект с неговото бойно въоръжение. Говорим за предпазно и нападателно – шлем, наколенници с прекрасни изобразени богини на колената, нагръдник яка с много красива. Той е от кожа, желязо и отгоре има златни инкрустации. За съжаление, все още нагръдникът-яка не е реставриран вече 12 години след откритието. Прекрасна ножница с изключителна украса – инкрустация на злато в желязо. Разбира се, два негови меча, върхове на стрели, върхове на копия. Отделно две негови чаша – една каничка и една фиала с имената на владетеля, колко тежат в александрови драхми, и името на владетеля, че принадлежат на Севт. Самото име на Севт открихме изписано и върху челото на шлема „на Севт“, което означава, че шлемът принадлежи на Севт. Отделно бяха открити пълен комплект златни апликации за конска амуниция. В тракийското общество, във всички тракийски общества и особено при одрисите, много се е ценял конят. Много грижи са се полагали за неговите украси и такива златни украси са били достъпни само на владетелите. Отделно бяха открити стъклени пулчета за игра, заедно с три бронзови зарчета, което означава, че царят в свободното си време е играл някакви игри, подобни на Дама. Такива са откривани в комплекси от могили в северна Гърция, гръцката част на Македония, така че не е някакво изключение, но въпросът е, че всички негови лични вещи тук бяха поставени, и един особен предмет. Това е една кутия, пиксида, с форма на мида, сребърна с позлата, много красива. Това не бихме казали, че е лична вещ на владетеля. Има една идея на един колега, че може би на неговата съпруга Береника. Тя го е поставила като гробен дар, като нещо, което той ще отнесе в отвъдното със себе си, нещо, което за нея е било много ценно и тя го е поставила в гробницата, но никога няма да разберем дали това е точно така. Цялото ложе и пода на третата камера са били постлани с дебел килим, може би нещо като козяк със златотъкани нишки в него, и всъщност от тази маса събрахме към 130 грама златни нишки. Така че много пищно е било това погребение. Самата врата на третата камера намерихме натрошена. Един фрагмент от нея бе поставен на ложето, а останалите фрагменти вградени в зида, който прегражда кръглата със саркофаго- подобната камера, за да не може да се влиза вътре при гробните дарове. Това са повечето и по-основните предмети.

Водещ: Когато говорим точно за тази пищност, за тези погребални ритуали, за тези религиозни вярвания, ви връщам към това, което споменахме и в началото – една друга изключителна гробница, тази в Казанлък. Ще ни разкажете ли малко повече за тази гробница като архитектура, за нейните уникални стенописи? Какви сведения ни дава тя за тези погребални ритуали?
Диана Димитрова: Аз не мога да се ангажирам кой е бил погребан в Казанлъшката гробница. Има различни теории. Някои смятаха, че самият Севт III е бил погребан там. Не може да се каже кой е бил погребан, но стенописите са уникални с това, че ни дават представа за едно пищно, царско угощение, което може да се приеме и като угощение в тракийския царски двор, и като алюзия за това как царят преминава в отвъдното с всичките си – с жена си, с всичките слуги, които носят дарове, с музикантите, с конярите, които водят конете. Т.е. царят продължава да има статут на цар и в отвъдния свят. Отделно на самия купол на Казанлъшката гробница има едно надбягване с колесници, което ни потвърждава сведенията, които ние знаем от античните автори, за това какво правят траките, когато почине техен владетел и как се организират такива надбягвания и състезания. Може би това е точно един такъв момент. Всичко е изключително реалистично нарисувано, а в другата камера има бойни сцени, което ни дава много ярка визуална представа освен за воденето на бойно действие и за самото въоръжаване на тракийските царе и аристократи. Така че това са много ценни за нас сведения. Те са ни оставили илюстрации от техния ежедневен живот, но бих казала от ежедневния живот на тракийската аристокрация и на върхушката. Това не е животът на траките общинници, които са произвеждали благата. Те са живели не в такава пищност и те просто, сведения за тях почти не са достигнали до нас.

Албена ИВАНОВА