Визитка: Това е 5-тата ни кметска среща с нея. Съзнателно не сме прекалявали с подобен тип разговори, с цел да сме максимално реалистични и обективни. Да виждаме през очите на резултатите и перспективата, не през градската мълва и медиен фолклор.
От позицията на тези 4 кметски години, независимо от твърденията й, че мандатът не я е променил, от интервюто личи промяната: от един малко плах, недокрай уверен в силите си човек до една убедена, че следва правилната посока и може да бъде полезен кмет, жена. Думата, която се набива в очи във всичките 10 вестникарски страници разговори през годините, е „полезен“. Ключът за нея се крие в друга дума: „вярата“. Има и любима дума - „добро“. И някак логично мандатът й от 4 години може да се побере в тях. За тези, които искат и разбират. И за другите, които винаги имат още какво да поискат. В случая не са нужни много думи. А само едно озъртане наоколо. И усилието да прочетеш обективно думите и отвъд тях тук. Останалото може да се побере в други думи, които не генерират обаче обществена полза или напредък. Затова този път спираме дотук с визитката. Защото 4 години, един мандат време, са достатъчни, за да оценим хората до нас. Или поне да решим заслужават ли доверие или не. За себе си съзирам нещо съдбовно и знаково във факта, че отлагахме на два пъти срещата си за това интервю заради кметски ангажименти. Случихме я на Кръстовден. След последната буква на това интервю осъзнах, че не е имало как да е иначе. Защото в този свят нищо не остава неразплатено. И защото доброто се връща.
Предлагаме ви традиционния и в случая - последен за мандат 2011 -2015 година, разговор с Галина Стоянова - кмет на Община Казанлък.
"Най-ценното е да разбереш, че можеш да си полезен. Вярвам, че доброто се връща", казва с днешна дата кметът на община Казанлък.
Защо пак? В най-трудната Ви година от мандата, втората, бяхте казала, че нямате намерение да повтаряте мандат? Кое Ви накара да промените решението си?
На втората година от мандата едва ли един кмет може да вземе решение за следващите 4, но вероятно сте права, че беше една от трудните години, в която човек от позицията на мястото, което заема, окончателно може да каже какво е наследил и какво може да направи в тази ситуация: какви са ресурсите, с които може да продължи. И, ако е правил своите разчети, цели, планирал работата си напред, без да знае с какви ресурси разполага, наистина втората година е недостатъчно време, в което той може да знае дали ресурсите са достатъчни, за да изпълни поставените си цели. А кое мен ме накара да взема това решение? Накараха ме хората, които повярваха в мен през тези 4 години. И постигнатото, видимите резултати показват, че посоката е правилна и трябва да се продължи.
Друг човек ли сте сега?
Мисля, че съм все същият човек. Работя здраво, радвам се на малките неща. Общувам с всички хора и ми е приятно да го правя, защото по този начин се зареждам с обич. Пазарувам от магазина, където живея, старая се да съм добра домакиня.
Имате ли домашен любимец?
В къщи имаме аквариум с рибки.
Кой е личният Ви урок в този мандат?
В живота си хората си поставят различни цели, имат различни мечти. Мисля, че този урок си струваше в тези 4 години. В личен план. Защото си мисля, че това е показател, че всеки човек, който има силите, експертността, знае какво иска за своя град, за хората, с които живее, може да постига за тях добри неща. Това пък доказва и максимата, че няма училище за политици. И не е нужно да се минава през него. Трябва просто да си честен човек: първо със себе си и после с хората, за които искаш да работиш.
Дадохте си оценка „повече от 90% изпълнено“. Кое остана неизпълнено?
Отчетът беше обобщение на всичко, направено за 4 години от мен и моя екип. Не беше страшно, нито трудно. Напротив: беше удовлетворяващо, полезно за част от колегите, защото, когато стана окончателно готов, някои от нас се оказа, че са забравили голяма част от нещата, които сме свършили. Отчетът пред хората е нещо много важно. Радвам се, че преди 4 години направихме програма, много подробна, по сфери на общината, и сега всеки може да сравнява и съпоставя целите, които сме си поставяли с това, което е направено. Затова и казах, че тя е изпълнена повече от 90%. Планираното от нас вече може да се види: в по-добрата инфраструктура, в по-добрите паркове, в училищата, детските градини, новата Пожарна, обновената болница, Музеят на розата, Музеят на фотографията. Видими резултати, които създават удовлетворение за това, че си бил искрен, коректен и в същото време успешен в онова, което си си поставил за цел.
…и не свършихте кое?
По-скоро не ни достигна време да завършим един от най-хубавите ни обекти, какъвто е Музеят на розата, но аз съм убедена, че в тази година ние ще го завършим и затворим като сграда. Ще остане за следващата 2016 година да осигурим средствата за оборудване и окончателното му завършване, което смятам, че няма да е трудно, ако, разбира се, гражданите поискат, решат ние да продължим и ни се доверят. С екипа ми имаме необходимите контакти, както и доверие от страна на правителството и министрите, с които работехме до сега.
В първото Ви интервю преди 4 години казахте: „Ще бъда в Казанлък за добро“. Как изглежда това добро сега през Вашите очи?
В очите на казанлъчани чета доброта, обич, вяра, доверие. На мен този прочит ми е достатъчен, защото като отношение той говори за спокойствие, увереност и една всеотдайност на хората, които живеят тук. Мечтаех си за това да направим така, че да я има тази спойка, тази съпричастност между нас като екип и гражданите на Казанлък. Мисля, че сега, като се срещам с хората, я усещам.
Добротата се връща.
Няма как да бъде иначе, когато носиш и даваш добро. Няма как да не се върне добро. Аз вярвам в това.
За какво не Ви стигна времето?
Времето не стига да бъдем повече заедно с екипа ми. Работата през тези 4 години беше много и времето на опознаване минаваше през трудните оперативки за спускане на задачите. Улавяла съм се много пъти, че искам да им благодаря или пък похваля, а се получава точно обратното: защото винаги има нещо, за което се притеснявам, че не е достатъчно добре свършено или навреме. Този ритъм на работа и това напрежение беше изпитание за всеки един от екипа и това, че те издържаха на това изпитание, си е истинска проверка и истинска удовлетвореност у мен, че съм намерила подходящи хора, с които да тръгнем по този път и да го вървим достойно.
Кое беше в излишък?
Нищо не е било в повече, отколкото трябва да бъде и отколкото съм очаквала да бъде. Мисля, че повечето сме хора, свикнали да работят и да се натоварват много. Работата не ни е в излишък. Не виждам нещо, с което да не сме могли да се справим или нещо, което да ни е дошло в повече. Поне на този етап всеки е способен да поеме още задачи. Или аз поне така ги усещам.
Вие перфекционистка ли сте?
Искам да бъда. Доколко съм, не знам дали го постигам. Но искам да бъда, не за неща, които се отнасят до мен лично, а до въпросите, които касаят казанлъчани и обществото.Искам Казанлък да е перфектен град, по отношение на оценката на хората от близо и далеч, искам да го усещат, че е техният град и да го обичат. Затова си струва да се опитваш да си перфектен.
Кое беше най-трудното през тези 4 години?
Имаше трудни решения, за които искам да благодаря на всички наши съграждани, които ни помагаха да ги взимаме. Те се отнасяха най-вече до стари задължения и стари договори, които трябваше да преодолеем и да намерим най-добрите решения, за да се преборим с този вид трудности. Затова съм благодарна и на Общинския съвет, че във всеки един момент, когато трябваше да вземем трудните решения, беше абсолютно монолитен, разумен, коректен, точен и експертен, за да вземе най-правилното решение за общината. Искам да благодаря на гражданите, които проявяваха разбиране към тези решения. И на бизнеса, защото в по-голямата част от решенията, които сме взели, бизнесът участваше със своите съвети, които ни помогнаха много да се справим. Вземахме трудни решения, но ги вземахме всички заедно. Не казвам това от куртоазия, а го казвам искрено. Човек не може сам. Това не е възможно. И, ако някой каже обратното, той не е искрен.
С коя голяма кметска илюзия се разделихте?
За тези четири години и за моите петдесет нямам илюзии. По-скоро не съм се борила с илюзии. Обичам да съм реалист и съм здраво стъпила на земята. През тези няколко години разбрах, че хората като нас, които се занимават с обществена дейност, трябва не само да говорят и да разказват на гражданите своите идеи, но трябва да им показват свършеното, да им показват как са „облекли“ думите си в дела. И това трябва да се прави от всеки, който работи в местното самоуправление. Всеки човек може да чуе много неща, които му се разказват и той да си ги представя, но не всеки може да ги види сам. Хората не са длъжни да се интересуват за всичко. Затова ние сме хората, които, като „облечем“ думите си в дела, трябва осъзнато да обясним защо направеното сега е по-добро или с какво взетото днес решение е по-добро от предишното.
Благодарихте на хората, че не са Ви оставили сама. Преди време изразихте надежда, че се надявате самотата Ви да е само 4 години. Кой Ви изостави през тези 4 години?
По-скоро бих казала, че някои се отказаха. Но се отказаха онези, които не повярваха, че можем да променим съществено облика на нашата община, като я направим по-чиста, по-подредена, по-приятна за живеене. Мисля, че след 4 години те загубиха от това.
Кое беше повече през тези 4 години? Самотата, приятелите, предателите, враговете, съюзниците или имаше от всичко?
Не гледам на хората, които имат различно мнение от моето, като на врагове. По-скоро биха могли да бъдат опоненти. В никакъв случай не мога да кажа, че имам врагове. Има една максима, че всеки, който се е опитал да изправи един лош човек, е станал лош. Не можеш да промениш хората около себе си, нито можеш да искаш от тях максимално одобрение. По-скоро трябва да бъдеш себе си и да вярваш в целите, които си поставяш и да ги постигаш. Всички, които вървят с теб и подкрепят това, което правиш, са твоите съмишленици, приятели. Онези, които имат различно от твоето мнение, те са твоя коректив. Всички са полезни. И докато не престанем да се гледаме като врагове, дори за дребните неща, само защото някой не е съгласен с нещо, което мислим да правим, обществото ни няма да става по-добро. Затова, когато си общественик и се очаква от теб да си пример, трябва да се отнасяш с голямо уважение към инакомислещите и да не искаш да ги променяш. Трябва да търсиш винаги коректив в себе си и да си убеден, да вярваш в това, което правиш. Те или ще приемат това, което правиш, или ще продължат да са твой коректив. Не смятам обаче, че това е враждебна среда.
Не смятам, че враговете са онези, които пречат за развитието.
Просто хората се осъзнават по различно време, но всеки мисли, че е прав за себе си и това трябва да се уважава.
Кое за Вас е най-ценното от мандата Ви?
Най-ценното е да разбереш, че можеш да си полезен. И това е добро. Да разбереш, че можеш да си полезен с всички качества, които си изградил като характер. Да разбереш, че си полезен на другите хора, на хората около теб, е удовлетворение.
Какво дава едно такова осъзнаване? Сила, кураж, самочувствие, удовлетворение?
По-скоро дава увереност и вяра в собствените сили и в това, че човек може да бъде полезен на хората. Вярвам, че подходът към хората, изобщо към света, трябва да е добронамерен. Вярвам, че доброто се връща.
Кой страх остана отпреди 4 години?
Може да се каже, че все още се страхувам от паяци.
Как изглеждат Вашите 4 години с една дума?
Не са малко време. Не се събират в една дума. Реализирахме много проекти, беше си една голяма работа. Много работа, много труд. За този период се промениха много неща, не само в нашия град, но и във всяко място, до което сме се опитали да се докоснем и да го направим по-добро. В личен план имам абсолвентка.
Защо се притеснявате да кажете просто: справихме се?
Защото справихме се можем да кажем на 26 октомври, ако сме получили доверието на хората. Тогава ще имаме правото да кажем това. Сега е времето за равносметка. И още веднъж ще се обърнем назад за 4 години да видим какво ще разкажем на хората за това време.
Амбициите?
Най-голямата е да наредим Казанлък на картата на България сред най-успелите градове. Дотук се състезавахме да забележат Казанлък, да го оценят и да бъдем наравно заедно с големите градове. Ще кажа само, че от 265 общини в състезанието „Кмет на годината“, 36 общини получиха номинации за успели общини. От тях 12 в категорията до 20 хиляди жители и още 12 - до 50 хиляди жители. Казанлък се състезава в категорията над 50 хиляди жители, тоест с големите общини. Наградата, която получихме, наистина е за усилията, които положихме. Оттук нататък амбицията е да се състезаваме с големите, с успелите общини. И трябва да го направим разумно и умно, така че всеки казанлъчанин да спечели от това.
На кой успех се радвате най-много?
Най-много се радвам, когато някой равностоен мой колега направи оценка на община Казанлък за тези 4 години. В последните дни кметът на Велико Търново ме поздрави с получената последна награда и ми каза, че докато бил директор на търговското им дружество, занимаващо се с туризъм, са заобикаляли Казанлък. Изглеждал им сив, неугледен и куп други неща. Сега, по думите му, сме техни конкуренти и хубавото е, че във взаимното ни партньорство по отношение на културно-историческото ни наследство, туризма, работим екипно. Едно такова съизмерване и признание е наистина удовлетворяващо.
Кое е най-важното за успеха? Почтеността, упоритостта, конюнктурата, амбицията, съюзниците?
Да вярваш в себе си и възможностите си. Това е най-важното за всеки човешки успех. Без вяра не можеш да тръгнеш наникъде. Всичко е важно, но най-първо е нужна вяра, че целта, която си си поставил в този момент, е правилна и това е времето, в което трябва да направиш това.
Кое повече „Не“ и кое никога повече „Да“?
Предпочитам равновесието в природата. Все пак съм зодия Везни.
Кои са големите въпроси пред Казанлък оттук нататък?
Няколко са отправните посоки. Няма как да се сбъркат от който и да е кмет на Казанлък. Радвам се, че с моя екип ги зададохме. Първо: следващият програмен период, 2016 - 2020 година, е закодиран за община Казанлък като период, в който тя ще има възможност много бързо и целенасочено да се развива и да расте. Това ще се усеща и в квартал „Изток“, където повечето от средствата ще отидат за инфраструктура, в спортната инфраструктура, в индустриалната зона. Това е много важно за следващите 4 години. С проектната ни готовност сме поставили това на много важна основа. Трябват специалисти, които да реализират всичко това в следващите 4 години. Втората отправна точка е туризмът като устойчив бранд в Казанлък. Устойчив дотолкова, че да носи големи икономически ползи от развитието и утвърждаването на Казанлък като желана туристическа дестинация. Поставени са всички базови компоненти за това. Казанлък е един от 9-те туристически района. Той е столица на един от тях – Долината на розите. Казанлък си партнира с всички общини от този регион. Казанлък показа и разказа за своето културно наследство навсякъде в Европа и света. В следващите 4 години е много важно туризмът да стане икономическият лост, чрез който хората, които живеят тук, да получават блага. Третото, изключително важно нещо за града, е икономическата устойчивост, която има и се изразява в работещите предприятия и най-ниската безработица, да е достатъчно мотивираща възможност не само за младите хора тук, но и за мотивите им да останат тук и да създават семейства. В момента Казанлък е с най-ниска безработица в цялата област - 4.9%. Надявам се икономическите условия тук, които се очертават и създават, да върнат и млади хора и отвън, и от страната. Вече имаме такива случаи. И хората се чувстват добре.
Град със самочувствие или кмет със самочувствие. Какво оставяте сега?
Не оставям никого и нищо. Продължаваме напред. Надявам се, че съм върнала самочувствието на казанлъчани. Поне аз го усещам в тях. Мисля, че казанлъчани имат самочувствието, което им трябва, за да живеят тук, в тази долина.
Съмнявате ли се в успеха си?
Вярвам в това, което аз и екипът ми можем да дадем за Казанлък и да направим за нашата община. Нямам съмнения, имам увереност.
Преди 2 години казахте, че не искате да Ви помнят, а да Ви вярват. Как изглежда сега това уравнение?
Предстои да разберем.
Мечтата на Галина Стоянова?
Мечтата ми е да стана баба и да имам внуче.
Следващите 4 години?
Моите съграждани ще изберат какви да бъдат те.
Имате ли златна рибка в домашния аквариум?
Не. Нямам златна рибка. Рибките са едно занимание, което не отнема много време, но те имат интересно общество. Почивам си, като ги гледам в аквариума. Когато в него има златни рибки, не могат да съществуват по-дребните и по-малките, защото се борят с тях или ги изяждат понякога. В нашия аквариум има равновесие: има такива, които са търпими, и такива, които живеят в едно мирно общество.
И за нищо на света няма да си вземете златна рибка?
Нямаме нужда от златна рибка. Тези, които си имаме, са достатъчно красиви, игриви и щастливи да са в нашия аквариум.
Как да завършим това интервю?
Хората не трябва да си мислят, че когато един човек е избран да бъде кмет, той е нещо повече от тях. Ще ми се с това интервю да съм била ясна, че нищо в моя живот и в мен не се е променило, за да имам самочувствието, че 4 години съм била в някакъв друг свят. Много съм щастлива, че живея живота си заедно с работата си и че да бъда кмет за мен е много важна и отговорна работа, която имам амбицията да свърша много добре. Така бих се отнасяла към всяка друга работа в моя живот, каквато и да е тя, оттук нататък.
Снимка: zakazanlak.bg
Деляна Бобева
| < Предишна | Следваща > |
|---|
