Казанлък Инфо - Животът... такъв какъвто го познавате в .:www.kazanlak-bg.info:.

“Арсенал” е съдбата ми



Отвъд официоза - портрет от щрихи  

Той е високо дърво. От онези, които  животът обича и по тази причина съдбата пък е безпощадна към тях.  
За него обикновено се пише във Вие-форма, с обръщение делово, важно, винаги от пиедестала  на високия и  крайно отговорен стол, на който стои.
В служебния си живот е непробиваем, в личния  е като всички други. Има  си  своите  велики и трудни моменти, своите болки, тревоги, радости и изненади.  Второ поколение арсеналец е.

 Майка му Зорка е основател на Взаимоспомагателната каса на “Арсенал” – тя е първият човек там. “След нея е само леля Фанче”,  преди дни откровено сподели, някак смайващо за  поста си, самият той.  

 

Пъпът му не е хвърлен в “Арсенал”, но е захранен с арсеналска чорба от стола на оръжейницата. Водили го родителите му, когато нямало кой да се погрижи за него. Оттогава помни Алеята на първенците - впечатлявала го. Неговият баща – Христо, бил на снимка там. Отличен фрезист.
От недосещане пропускам да попитам  дали той самият  е имал честта да е в тази славна редичка. Гръбнакът на “Арсенал”. Някога. И сега. Но пък с гордост споделя, че и синът му Христо - трето поколение арсеналец, вече 8 години е на този фронт.


 
Той е Везна. От онези… които не плащат данък обществено  мнение, защото имат невероятно изострено чувство за справедливост и висока степен на свобода. По тази причина са и откровени. Понякога деликатно, друг път - жестоко.

 Откровеността и чувството им за справеливост са най-силното им оръжие. Съчетано с  извиращия и от най-пресъхналите извори на  живота оптимизъм, са сред най-креативните и  оцеляващи представители на човешкия род. Съдено им е да  са водачи, да носят големи и тежки кръстове.
А признанието да идва… после.
 
Завинаги помни 16 август 1967 година. Когато от студентската  му мечта да стане инженер по електроника  не остава  нищо. Височайши особи в тогавашното Министерство на отбраната го привикват в голяма канцелария с още няколко  младежи от страната и след седмица те се оказват  една от първите “порции” български млади надежди, отличници от различни средни училища в страната, които държавата България “нацелва” за обучение за нуждите на българската  икономика в престижните тогава ВУЗ-ове в Съветския съюз.  

 Първите 60 рубли 18-годишният Николай получава в плик. За издръжка в далечната страна. От гарата в София след седмица го съпровожда баба му Станка. Имала требване като жена на жепеец и можела да пътува безплатно. Той - в спален вагон с бъдещите си състуденти, тя - в нормален. Той продължава за Москва, тя слиза на последната българска гара.

 След този невероятен август отпреди 45 години животът на Николай Ибушев се променя. Съдбата му също.  Завинаги. Следват поредица обрати, които винаги  го връщат  в “мерника” на оръжейницата. И никога  не излиза от него. За добро или лошо.

 В  дните около поредния празник на “Арсенал”, по ирония на Времето, Календара и Съдбата, съвпадащ и с личния му празник – роден е на 1-ви октомври,  поехме  предизвикателството  за един необичаен - нормален, различен, човешки и откровено личен разговор. С Николай Ибушев - човекът, бащата, приятелят, колегата. По волята на съдбата  - арсеналец №1 – изпълнителен директор на фирмата, най-дълго ръководил предприятието в 134-годишната му история.

Дано да се е получило.
 
Детската Ви мечта?

 Да стана инженер по електроника.

Любимата Ви играчка пистолет ли е била?

Не. Любимата ми играчка беше корабче, но мечтаех да имам самолет. Така или иначе - не ми се даде такава възможност. После, като поотраснах, сам си правех самолетите.

Първата двойка в училище? И първата шестица?

Първата ми двойка в училище беше за подсказване. В четвърти клас. Не помня първата си шестица откога е, но знам, че имах доста. Бях от онези деца, които учат по цяла година, за да може на 24-ти май  родителите ми да ме заведат в една казанлъшка сладкарница - “Наслада”, беше на ъгъла на улица “Скобелевска”  и площада. Всяка година майка и татко ми казваха: за отличен успех - каквото си поръчаш.  И винаги си поръчвах една лимонада, една саваринка и една паста “Витошка”.  Други нямаше.

Любима книга?

Много са любимите ми книги. Като юноша харесвах “Квартиронката” на Майн Рид. По-късно – руските класици. Сега чета основно техническа литература.

Любим филм?

И те са много, преди всичко руски: “Гара за двама” ,“ Калина Алена”…

Несбъднатата Ви мечта?

 Да стана инженер по електроника. За щастие това ми остана като хоби.

Непостигната цел?

Мисля, че съм постигнал всички  онези цели в живота си, които аз съм си поставил. Оттук нататък целите са други, много лични: здравето, новото семейство,  просперитетът на “Арсенал”.  

Кога сте нямали пари?

Винаги съм имал пари, но никога не са ми стигали. За съжаление, колкото и да имаш, не ти стигат.

Кога плачете?
Много рядко. При загуба на много близък човек - от невъзможност да променя нещо, свързано с хората.  Когато се случва нещо, независещо от мен, при форсмажорни обстоятелства, които ми пречат да направя нещо добро.

Свободното Ви време е за…?
Почти нямам свободно време. Но, ако имам, го използвам за срещи с  малкото си близки приятели или да гледам научно-популярни филми. Любопитен човек съм. Вълнува ме всичко ново.

В трудни моменти се уповавате на…?

Основно на себе си. А когато става въпрос за трудни моменти в “Арсенал” - на екипа си, на семейството ми и на най-близките ми приятели и роднини.

Голямата Ви победа?

Имал съм доста победи, в зависимост от целите, които съм си поставял. Най- голямата ми победа в професионален план е изваждането на “Арсенал” от блатото, в което го намерих, когато поех ръководството на фирмата заедно с екипа си.

“Арсенал” и...?
… семейството, приятелите. Няма друго.

Празникът на “Арсенал” за Вас е...?

Празникът е едно от важните събития в моя живот, наравно с моя рожден ден, с рождените дни на децата ми, на внуците ми. Той вече стана традиция за хората на “Арсенал”, за казанлъчани. Надявам се, че и те го очакват. Празникът на „Арсенал” е венец на едногодишен период на работа. Аз съм оптимист, искам и хората  край мен да са оптимисти,  за да празнуваме  още дълги, дълги години.

 “Арсенал” ли е съдбата Ви?

Така се оказа в крайна сметка. “Арсенал” е моята съдба. Никой не може да избяга от съдбата си, от онова, което му е драснато в живота.  Аз съм второ поколение арсеналец, синът ми Христо - трето. Вече 8 години той също е в “Арсенал”. Надявам се, че ще има и по-нататък…

Кое е любимото Ви оръжие в живота?

Личният пример и способността да убеждавам с аргументи, с мотиви, с лични примери от моя живот.  

Загуба е …

…. когато загубиш много близък човек. Загуба е, когато не успееш да направиш това, за което си мечтал, за което си вложил енергия, труд, време. Не е особена загуба, когато загубиш пари. Парите са важни, за да може човек да съществува  и да създава в известна степен удоволствия на себе си и на своите приятели.

Бил съм щастлив...

 Бил съм щастлив много пъти в живота си.  Без щастие не може да се живее. Ако няма кой да ми достави щастие, си го правя сам.  В момента съм щастлив човек. И бих искал, искрено желая всички да са щастливи.

Най-добрият подарък, за който мечтаете?

Аз имам много неща. Най-добрият  подарък  за мен би бил добро здраве и добро настроение на хората около мен.  

Ако отново трябва да изживеете  своите 62 години, без какво  в тях бихте могли?

Бих изживял по същия  начин тези години. Не мога без нищо, което съм преживял. Бих го повторил същото отново. Удовлетворен съм от живота си. Връщайки се назад в годините, мисля, че съм правил най-рационалното в максимално възможното, което е можело да се направи от мен на даден етап. И така продължавам…

Деляна Бобева