Казанлък Инфо - Животът... такъв какъвто го познавате в .:www.kazanlak-bg.info:.

Анна Кожухарова, директор на библиотека „Искра“ – Казанлък: В края на 19 век Казанлък се очертава като културен и образователен център в следосвобожденска България


През 2019 година част от усилията на екипа на библиотека „Искра“ в Казанлък бяха насочени към различни тематични изследвания. Две от тях са свързани с това, какво са чели казанлъчани в края на 19 и началото на 20 век и какво е характерно за списание „Младина“, което претендира да е първото или ако не, второто, следосвобожденско издание за деца, което се разпространява в цяла България. За значението на издателската дейност в Казанлък и в частност на списание „Младина“ и влиянието на тези процеси върху живота на казанлъчани разговаря кореспондентът ни Славяна Гайдарова с директора на библиотека „Искра“ Анна Кожухарова.
Фокус: Госпожо Кожухарова, наред с една от основните си дейности – да обслужва читателите си, екипът на библиотека „Искра“ съсредоточи вниманието си и върху интересни изследвания. Едно от тях е свързано с това, какво са чели казанлъчани в края на 19 и началото на 20 век, какво представлява то?
Анна Кожухарова:
Какво са чели казанлъчани в края на 19 и началото на 20 век е изследване на екипа на Библиотека „ Искра”, направено на базата на изключително богатия фонд „ Краезнание”на културния институт в категорията „ Редки и ценни”. Казанлък има много благоприятна съдба по отношение на книгоиздаването и разпространението на книгата изобщо. В края на 19 и началото на 20 век в града са сформирани цели литературни движения, издавани са много периодика, преводни и оригинални произведения на български автори. Успявали са да вкарат интереса на Казанлък в определени литературни жанрове, издавайки отделни библиотеки, като например, за деца и юноши „ Евтина библиотека“, разпространявана в много добър тираж. В нея са издавани книги като „ Храбрият оловен войник“. Издателство „ Казанлъшка долина“ в София е разпространявало библиотеката. То е създадено от казанлъчанин и затова ние го считаме за наша книгоиздателска дейност, още повече, че продукцията на издателството приоритетно се е разпространявала в Казанлък.

Интересни от този период са преводните книги. За първи път в Казанлък разбират за съществуването на такива световни класици като Гьоте и Виктор Юго, и руските класици. В процеса на превод се включват и местни преводачи – основно преподаватели в Педагогическото училище. В книгоиздаването се включва местното популярно просветно дружество „ Отец Паисий“, изцяло изградено от учители от Казанлъшкото педагогическо училище.

Фокус: Кои са личностите от този период, които са свързани със създаването и издаването на литература? С какво още се характеризира този процес?
Анна Кожухарова:
В областта на литературното творчество по това време започват да се изявяват и обществени творци като Иван Енчев – Видю, който е известен повече в качеството си на изкуствовед и краевед, но пише и редица литературни творби. Интересно е и творчеството на Александър Едрев – Вердела, който също е свързан с издаването и разпространението на периодиката и отделни книжни творби.

В края на XIX и началото на XX век в Казанлък за първи път започват да се публикуват музикални творби. Издава се сборникът „ Славееви гори“ под ръководството и с участието на композитора Емануил Манолов. Тези издания са съчетание на художествена литература и музика. По този начин се създават сборници, чието начало е поставено в Казанлък и се ползват в цяла България в училищата като българска художествена литература и като музикална просвета и образование. В града са съществували книжарница – издателство „ Наука“, издателство и печатница „ Надежда“, една от най – големите в България по онова време с клонове в страната – книжарница „ Гутенберг“.

В края на XIX и началото на XX век в града се създава списание „ Кула“, което съдържа изключително авангардна, съвременна тогава литература, която почти няма аналог като публикация в литературния процес. В Казанлък започват да излизат списанието „ Родна реч“ и издание на Казанлъшкото педагогическо училище, което също се ползва от цялата страна. Именно в Казанлък Емануил Манолов написва първата българска опера – „ Сиромахкиня”.

Фокус: Едно от изследванията е съсредоточено върху списание „Младина“ и по-конкретно върху духът на Рождество Христово на страниците на детското списание?
Анна Кожухарова:
С претенциите да е първо, именно в Казанлък започва да излиза детското списание „ Младина“ – първото или ако не, второто следосвобожденско издание, което също се разпространява в цялата страна. Списанието е с много интересни текстове и четива, които се ползват на абонаментен принцип от българските училища. Що се касае до духът на Рождество в това списание, това изследване цели да бъдат припомнени славни страници от културния живот на Казанлък, както и да бъде показано богатството на библиотечните фондове на казанлъшката библиотека.

Акцентът в случая е поставен върху детски молитви, приказки, песни, разкази, стихотворения и илюстрации, с които са израстнали нашите предци в края на 19 век и началото на 20 век.

Казанлък в края на 19 век се очертава като културен и образователен център в следосвобожденска България. Един от белезите на този възход е бурният издателски подем, в повечето случаи свързан с Ученолюбива дружина „Искра“ и Казанлъшкото педагогическо училище.

Издават се множество преводни творби, съставят се подходящи сборници от художествени и поучителни четива. Списват се вестници и списания. През 1891 година започва да излиза и списание „Младина“. По някои сведения това е първото детско списание у нас след Освобождението.

Фокус: Чия е идеята за създаването на това списание и кои автори са публикували в него?
Анна Кожухарова:
Идеята за издаването му се поражда у образцовите учители от Казанлъшкото педагогическо училище Димитър Игнатов, Димитър Андреев, Димитър Абаджиев и Стефан Киров още през 1890 г. Насърчава ги директорът на училището д-р Кръстю Кръстев. Списанието си поставя за цел да подбуди желание на младежите за четене на добри и полезни книги и да ги подкани към труд.

За сътрудници на изданието, освен учредителите, са привлечени и други учители, поети и писатели: Цани Ганчев, Цанко Церковски, Чичо Стоян, Йордан Ступел, Дора Габе, Екатерина Манчева и др. Сътрудничат с рисунки и ребуси Александър Божинов, Иван Енчев-Видю и др. Тук за първи път публикува и своите песни композиторът Емануил Манолов.

Фокус: Какво е публикувано по страниците на списание „Младина“?
Анна Кожухарова:
Наред с народни приказки, песни, басни, малки разказчета за случки от живота на децата и животните с поучителен характер, списанието дава популярни научни знания по география, астрономия, зоология, ботаника, история и други. Отделено е и място за физически опити, гатанки, задачи, игри с обяснителни текстове и рисунки. В раздела „Разни“ се поместват научни факти, интересни сведения, здравни и полезни съвети. Изданието е богато илюстрирано. Клишетата на разнообразните цветни илюстрации се изработват в Германия. Малко известен факт е, че списание „Младина“ съдържа и първите български комикси.

Списание „Младина” се издава през цялото време от казанлъшкото Научно дружество „Отец Паисий”, една организация на интелектуалци. Детското издание подпомага началните учители във възпитателната и образователната им работата с децата. И така до 1915 година, когато то спира да излиза поради затруднения, свързани с Първата световна война.

Във фондовете на Библиотека „ Искра“ в Казанлък се пазят първите броеве и целите течения на списание „ Младина“.

Славяна ГАЙДАРОВА

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА РАБОТА ОТ:

Банер

Виж!


ФИКСИНГ БНБ

ВРЕМЕТО

Банер

Търси на пазара:

от 24.01.2020


Автобусно разписание:



Виж


Какво не видяхте: