Казанлък Инфо - Животът... такъв какъвто го познавате в .:www.kazanlak-bg.info:.

Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов в Казанлък

https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/44349831_483751382117186_7990363827562610688_o.jpg?_nc_cat=104&_nc_ht=scontent-sof1-1.xx&oh=097a563de5d13c745460746724274d8a&oe=5C82D200
Общинска библиотека Искра Казанлък и литературна агенция Библиотека България представят поезията на Ива Спиридонова, с "Детайли" и Симеон Аспарухов, с "Дни за обичане".
Двамата автори ще представят книгите си чрез един интересен поетичен диалог, създаден по текстове от тях, ще разкажат малко повече за предизвикателството "Библиотека България" , за книгоиздаването и създаването на поезия.

За атмосферата на поетичната вечер ще се погрижат музикантите Християн Димов / Hristiyan Dimov / - акустично пиано и Александър Савов - акустична китара.

Ива и Симеон ви очакват на 8-ми Ноември, 17:30 ч в Културно - информационен център "Галерия", ул. "Искра"№4.

Вход свободен!  

================================

Разхвърлян Ум 



Free Joomla Extensions

Вятърът къдри не косите, а смислите:
довява изтласкани ласки и изречения,
самотата с размах щурмува и плисва те -
не носи мъка, а разказ за облекчение.

Обезоръжава те и говори с танц от небето -
вихър в четири посоки на перести стражи.
Побелели птици от озона изповед вземат,
изпяват я с очакване и ти нещо да кажеш,

но мълчиш и пазиш тайната пред ятата,
удивен от последните светлини и сумрака,
пиеш очарование от залеза над Земята,
докосваш дъгата и скачаш. Някой изплака...

© текст: Симеон Аспарухов

================================

Думите МИ

Вали студено лято от очите ми, когато се завръщам в подножието си, свечерена сянка без надежда за изгрев. Слънцата от обич изпепелиха сълзите ми, за никого вече не плача. Капе само лятото от стрехата на времето, отброява миговете до избухването на есента. Задушават ме пресъхнали облаци, крадат водата от очите ми. Заблуда е кръговрата, когато нямаш състояние, в което да се върнеш.

Тихо е в сянката, тревата мълчи, нали расте само от обич. И се снишавам, долу, в следите на нозете си. Да се помоля отново да порасне през очите ми. Да видя предсказания за път в праха на свършилите вечности. Вали лятото, а аз разчитам само кал и кръстопътища, в които оцеляваш само разпнат. Дали сърцето ми не е пулсираща икона за някого от нас?

....
И тази есен ще съм толкова свободна да умирам. В кръвта на листопада вече никой не ще да разчете следите ми. Обезсълзена до пустиня, в която огънят на есента ще тръгне първо от сърцето. Когато вече нямаш сълзи, до кръв разплакваш всичките си залези. Те плачат на езика на сърцето ти.

Ива Спиридонова

Mansionair - "Easier"

Free Joomla Extensions

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА РАБОТА ОТ:

Банер

ФИКСИНГ БНБ

ВРЕМЕТО

Търси на пазара:

от 16.11.2018