Казанлък Инфо - Животът... такъв какъвто го познавате в .:www.kazanlak-bg.info:.

Тайнството на Шекспир в един двор, под едно дърво и много звезди

Димитър Кабаков
Димитър Кабаков за последното приключение на Казанлъшкия театър "Сън в лятна нощ", за бъдещите предизвикателства със Стефан Цанев и Николай Волев, за магията "да създваш Театър"

"Сън в лятна нощ" на Театър "Любомир Кабакчиев" - Казанлък, режисьор Димитър Стефанов (Снимки: Иван Бонев/Колаж: Юлиян Илиев)

В интервю за Impressio Димитър Кабаков ни отправя искрена покана да сънуваме заедно приказката на Шекспир на 3, 4, 5, 20 и 21-ви септември в Алиолувата къща в Казанлък и на 29-ти септември на Фестивал в Пазарджик.

Ще ни остави в очакване за бъдещите премиери на Казанлъшкия театър, между които последната пиеса на Стефан Цанев и първото театрално приключение на Николай Волев. Или защо Театърът не е "занимание самотно":


- Шекспир на открито, поставен на едно специално място. Това е голямо предизвикателство.
- Идеята, разбира се, дойде от Алиолувата къща, която Театърът стопанисва от две години. Поискахме я от общината с идеята да я превърнем в своеобразен Културен център. Тя има страхотен парк и двор, който предлага възможности за реализация на най-различни проекти. Миналата година, като за начало, се случиха няколко по-спорадични неща, но от тази година започнахме да играем първия си спектакъл, направен специално за този двор и това прекрасно място - "Сън в лятна нощ" от Шекспир.



Там пренесохме и един друг наш спектакъл, който от две години е в афиша на театъра - моноспектакъла с Васил Дуев "Всичко на масата" по Чарлз Буковски. Странно е как американската история от големия град се вписва добре в този пейзаж, леко възрожденски, на фона на цялата природа. Но когато текстът е универсален и изповядва общовалидни истини, се оказва, че може да бъде добре поставен навсякъде. Васил Дуев се чувства много добре там и ще продължим да го играем през есента.

Определено обаче нашата радост и гордост е Шекспир. "Сън в лятна нощ" е една от най-поставяните негови пиеси. Всякакви варианти сме гледали. Много искахме с точно този текст на Шекспир да започнем там, защото тази обстановка, този парк си пасват едно към едно с приказната гора на Оберон и Титания. По тази причина се обърнахме към Димитър Стефанов преди повече от година с желанието да го направим там. Той се съгласи и започнахме репетициите.

Леко скандализирахме по някое време съседите, особено в рамките на няколко нощи, когато правихме осветление и оправяхме звука. Това е показателно за нас. Всички много се възмущаваме, но нищо не правим, когато отвсякъде звучат чалга и гюбеци, и озвучават нощите, често дни наред, но когато един Театър прави репетиции на открито се оказва, че това е трън в очите на околните. Да, със сигурност нарушаваме спокойствието и комфорта на квартала. Предложихме на всички комшии, който желае да дойде да гледа безплатно. Никой не се възползва от тази покана!

Мястото е магично. Първоначалните ни намерения бяха след летните и есенните представления да го качим на голяма сцена, в читалището. Но се отказахме от тази идея. На закрита театрална сцена просто ще стане един от многото спектакли по "Сън в лятна нощ" на Шекспир. Затова желанието ни е колкото може повече хора да научат за него и да дойдат да го гледат на място в Казанлък, в двора на Алиолувата къща.

- Ще го играете ли някъде другаде на открито?
- Имахме намерение да го случим и в София, но за тази есен няма да се получи. Вариантите бяха няколко. Затворено парково пространство, където би могло да се играе с билети, засега е финансово непосилно за нас. Другият вариант са обществените паркове, където можем да го направим. Този зад Двореца, старата зоологическа градина, зад Паметника на съветската армия, или пък в парка Заимов, но тъй като това са широко отворени пространства, там би могло да се случи по някоя културна програма или културния календар на Столична община с вход "Свободен". Ние не търсим печалба от този спектакъл, единствено покриване на разходите, за да докараме всичко от Казанлък и да го представим поне в две поредни вечери.

- Постарали сте да изпипате всичко до последния детайл. Какви са отзивите?
- Колеги дойдоха от цялата страна да го гледат в Казанлък, но много ни зарадваха думите на Стоян Алексиев, след спектакъла, тъй като дворът има и това предимство, че можеш да останеш след представлението и да си поговориш с колегите на чаша вино. Та той каза: "Много спектакли по "Сън в лятна нощ" съм гледал, но това е най-светлото представление!". Това негово определение много ни хареса. Светло като внушение, светло е случването на тази приказна магия, за която зрителите най-често казват - вълшебно е, приказно е, магия е!

Най-хубавото за тези четири наши представления, които сме изиграли досега е, че към спектакъла се създаде определен интерес не само в града, но извън него, което много ни радва. Не знам на театъра дали някога му се е случвало, но в последните години думата "Няма билети" не се бе чувала на касата, а сега се получи точно това.

Вярно е, че ние не можем да разположим 300 или 400 места в двора, но 150 места не са малко и всички имат добра видимост.

Цялото това случване, на което казвам 2D, 3D, 4D, защото освен основното действие, което се движи около грамадния кестен, имаме още няколко задни плана и актьорите влизат и излизат от различни места, които пак са част от действието. Всичко това дава голяма свобода, а и усещането на самите актьори е, че се получи нещо много хубаво и то ще продължи за в бъдеще.

Когато излязохме в отпуска, колегите продължаваха да споделят в социалните мрежи: "Не мога да изляза от това! Сънувах ли? Случи ли ми се и как така ми се случи?" Ето това не се получава след всеки спектакъл.

- Как запазихте класическия Шекспир?

- Получи се театрална приказка с всички компоненти. Текста е едно към едно, разбира се с малки съкращения, но имаме два часа плътно Шекспир.

Няма линия, която да е ощетена. Няма герои, които да се пренебрегнати. Хубавото е, че всички зрители и колеги, които гледаха казаха: Няма едно нещо, за което да се хванеш, и да кажеш: "Това не е станало".

Всички компоненти - от великолепната музика на Милен (Милен Апостолов - Бел.р.), през невероятните костюми на Димитър Димитров, през естествената сценография на двора, през отделните групи на четиримата влюбени, групата на майсторите със своето представление накрая, групата на духовете с Оберон и Титания - всички те са актьорите на театъра. Имаме един единствен гост актьор Цвети Пеняшки, който е съвсем млад. Миналата година завърши НАТФИЗ. Говорим за редовия състав на театъра.

Нямаме мечки, но имаме един невероятен ансамбъл, който те кара да се потопиш изцяло в магията. Всички казват, че за момент не им е доскучало, за момент не си погледнах часовника, не си помислих, а, бе, това няма ли да свършва вече. Това е може би най-голямата ни награда.

Желанието на зрителите след това да останат да се видят с актьорите, да поприказват с нас и да споделят светлото си настроение го превръща в нещо приказно. Не ни се случват всеки ден подобни приказки.

- Кара ли те всичко това да се чувстваш като посланик на ценности в лесносмилаемото ни ежедневие?
- Не обичам тази дума. Не обичам самооценките. Не обичам да преекспонирам нещата, които правя, със съзнанието за мисия. Знам, че трябва да си свърша работата. Знам, че трябва да си свършим работата всички ние. Това е работа на целия Театър.

След спектакъла колеги ме питат, как актьорите успяват да влизат толкова бързо в различни роли, кога успяват да се преоблекат. Защото буквално те излизат и след минута влизат в съвсем друга роля и костюм. Това се случва само с помощта на три колежки от техническия персонал в напълно тъмното пространство, отзад в двора. В къщата нямаме гримьорни и други условия.

Казвам: Справят се като машинки и влизат от образ в образ само с едно щрак. Може и се случва.

- Разкажи ни за творческия състав.
- Ще започна с четиримата влюбени. Това са нашите нови колеги, които са от година и половина в състава на театъра. Двете дами Ивелина Павлова и Беатрис Благоева, които правят много различни Елена и Херния, но така си пасват в образите. Петър Петров в ролята на Деметрий, и Сава Драгнев като Лизандър, които сменят емоциите си толкова бързо и толкова умело. Беше удоволствие да се наблюдава репетиционния процес, защото тези четирима млади колеги постъпателно изграждаха образите си, разбира се с помощта на режисьора, но те идваха всеки ден с нови и нови предложения. Работеха заедно и внесоха един особен дух още с предишните постановки, които като че ли по-възрастните ни колеги малко бяха позабравили. Да идваш подготвен на репетиция, да гориш в нещото, което правиш и да искаш то да става все по-добре и по-добре. В тях има един такъв огън, който им помага и който се надявам да ги държи още дълго време.

Продължаваме с великолепната група на майсторите. Всички очакваме, когато гледаме "Сън в лятна нощ", тази група на селските полуидиотчета да са забавни, да са глупави, да са недодялани. И четиримата колеги, които играят майсторите - Стоян Руменин, Ивайло Драганов, Димитър Гавраилов и Мара Бонева вкарват такива нюанси и детайли в играта си, че изграждайки своя образ, четиримата сътворяват и един колективен образ, което не винаги се получава. Всеки си е сам за себе си чешит, но пък четиримата правят една великолепна, самодейна театрална трупа от малкия град, които дават мило и драго да са на сцената, а умират от страх и от срам (смее се).

Великолепният млад колега Цвети Пеняшки, който споменах и който завърши като режисьор на куклени спектакли и работи като такъв в момента, прави един невероятен Пък. Той също всеки ден работеше дълго и упорито над образа си, защото той е основният Кукловод, който дърпа всички конци на героите в пиесата.

Разбира се, по-старата гвардия, част от историята на театъра, които от години работят в него. Оберон и Титания - Светлана Бургазова и Георги Атанасов. Те са невероятни с прекрасните си костюми и лайт дизайна на нашия осветител, който сътвори истински светлинни чудеса в този парк.

Бончо Бончев - единственият ни осветител в театъра, който направи и същите чудеса с осветлението на Ларгото в София, когато представяхме "Мистериите на траките".

Младият Милен Апостолов, с когото работя от няколко години, когато бях частен продуцент, сега и в Театъра, защото той дава заявка за нещо много различно. Той е с класическо образование композиция и диригентство и пише много адекватна за спектаклите музика. Музиката, която Милен написа за "Сън в лятна нощ" е вълшебна, хем е симфонична, хем е модерна, но толкова характерна, че ти остава в главата и след представлението.

С него работим отдавна, той един ден дойде при мен и каза: "Знам, че театрите не могат да си позволяват да плащат за оригинална музика, но аз искам да работя и да пиша такава музика. Не ме интересуват парите." И работим, не го прави даром, но Театърът категорично не може да му плати истинския хонорар, какъвто заслужава една подобна музика. Симбиозата, която се получава между него и спектаклите, е просто впечатляваща. Малко театри го правят, но при нас повече от половината ни спектакли са с оригинална музика.

Така, както сега тези млади колеги се вписаха чудесно и са вече една много съществена част от трупата на театъра, така наесен влизат още пет млади актьори, завършели тази година. Четирима от НАТФИЗ и едно момиче от Казанлък, завършило НБУ при Цветана Манева и Снежина Петрова. Те искаха да дойдат в Казанлък, което е най-голямата ни награда.

- Разширяваш трупата?

- Работим по програми на Министерството на труда и социалните грижи, младите ни колеги постъпват на минимална работна заплата за определено време, но търсим начин за да продължим след това да сме заедно.

- Ти работиш и даваш шанс на млади творци, което не се прави често.
- Още като частни продуценти, заедно с Кремена Димитрова, с която създадохме "Креди арте", дадохме път на много млади колеги. Някои от тях вече са имена. Започнахме с Димитър Стефанов и Димитър Живков, работихме с Васил Дуев, още от студентската скамейка. Финансирахме неговия първи спектакъл, който направи като студент, с режисьорката Ана Батева по същия начин. Това е линията, която продължавам да следвам. Виж това, вече мога да кажа, че съм го приел като мисия. Да работя с младите колеги, да им помагам и давам истински шанс, това малко продуценти го правят.

- Да те върна към "Сън в лятна нощ", в която самият ти имаш роля. Как се чувстваш на сцената?
- Качвал съм се на сцена, снимал съм и филми, но рядко. Доайена на театъра Жоро Антов, който трябваше да играе тази роля, възникнаха лични проблеми, и трябваше да вземем решение в движение. В крайна сметка решихме с режисьора аз да я поема, тъй като ролята е малка, но пък без нея не може. Като баща на две дъщери, темата на героя ми е доста близка. Играя Егей - ядосан баща на дъщеря си, която не го слуша и му троши хатъра, а той не е свикнал на това. (смее се)

Смешно е, защото както бях корназ, на първата репетиция като влезе публика, си глътнах граматиката и целия текст отиде по дяволите, въпреки че е много малко. (смее се)

Чувствам се част от актьорите, което е най-хубавото. Живеем тази магия, която се случва и това усещане нищо друго не може да ти го даде. Страхотно е!

Едно е като мениджър да виждаш, че се раждат хубави неща, друго е когато сам ставаш част от тях. За нашия Театър това бе много силен и съществен сезон. Шест големи и успешни представления за възрастни, малко провинциални театри успяват да го направят, без каквито и да е било компромиси.

Накрая това участие в личен план за мен бе черешката на тортата!

- И тези предствления са..?
- Започнахме с Ран Босилек и "Самодива" - невероятно пластичен и музикален спектакъл, който ние наричаме семеен, защото става за деца от първи клас до "деца" на 90-годишна възраст. Пак една страхотна приказка, фантазия, само че на сцената на Читалище "Искра". Имаме идея и дано да успеем следващата пролет и лято да изнесем и нея в Алиолувата къща.

След това поставихме за първи път на театрална сцена "Задочни репортажи за България - Одисеята" по Георги Марков, Гогол с "Аферата с мъртвите души", след нова година направихме Маргьорит Дюрас "Moderato Cantabile" - труден естетски спектакъл.

- Как се възприе?
- Трудно. Няма да се лъжем, че това е спектакъл за масовата публика, но публиката сподели, че не е очаквала подобно нещо да се случи на Казанлъшка сцена. Трябва да се правят такива спектакли и трябва да се търси всяка възможност, подобен род театър да стига до публиката. Иначе се обръщаме в резоньори на масовия вкус, което не е работата на Театъра. Точно обратното. Театърът трябва да възпитава и дърпа.

Последва голямото ни приключение по културната програма за Европредседателството "Мистериите на траките", което ни разказа играта с 12 актьори и 12 танцьори. Много работа беше за всички ни, но пък се получи невероятно в Софийското Ларго. И накрая дойде "Сън в лятна нощ".

Екипът на спектакъла-ритуал "Мистериите на траките", представен в "Софийското Ларго". Можете да го гледате на 31 август зад Тракийската гробница в Казанлък, като част от програмата "Празници в долината на тракийските царе" 2018

- Тази година Казанлъшкият театър празнува 20-годишен юбилей като професионален театър. Какво да очакваме?
- На 20 октомври театърът прави 20 години. Ще съберем всички колеги от миналото, които желаят да бъдат с нас на празника. Ще покажем откъси от стари и нови спектакли. Ще се веселим. 20 години, нито са много, нито са малко, но са знак, че го има този Театър и Дай Боже да го има още десетки години.

Трудно се създава Театър, лесно се руши, защото е колективна работа. Сам човек не може да спаси един Театър. Да създадеш институция и да я опазиш и развиваш не става с един човек.

- Колко ти струваше директорския пост?

- Какво означава колко? Приел съм го като предизвикателство и го правя, но го повтарям непрестанно, правя го с заедно колегите. Правя го, защото намирам отклик, защото открих съмишленици.

- А кой пречи?
- Пречи инерцията. Пречи желанието нещата да стават лесно, пък те не стават така.

Пречи, разбира се, липсата на достатъчно финанси, но това не е оправдание. Пречи масовизацията на желанието, на всяка цена да има забавление и нищо друго.

Често чуваме: Това ми тъжно, това ми е тежко, това ми е сложно и т.н.

Ако искаме само и единствено да се забавляваме, Театърът не е най-точното място. Той не бива да бъде елементарен. Смятам, че трябва да го има напук и въпреки всичко.

- Трудно ли е да се обикаля из страната, играете повечето постановки и в София?

- Така го разбираме и така го правим. Не винаги среща отклик в града, но...

Театърът, независимо в кой град е, трябва да може да се покаже навсякъде и в столицата, и извън граница. Ако работим за това да бъде местното, провинциално, полусамодейно театърче, може естествено, без никакъв проблем, но това не е моето. Друг може да го прави. Аз не!

- Работите и върху нова сцена за театъра в Казанлък.
- Това е част от сградата на Казанлъшката община, стар киносалон. Общината го финансира, започнахме да го приспособяваме за театрална сцена. Много време ще мине, докато стане готова. Може и бързо, но трябва голяма сума, която да се изсипе накуп. Сега се прави по малко и когато стане, тогава.

Факт е, че и предишното ръководство на Театъра е искало това нещо да започне. Стартирахме тази година. Направихме авансцената, догодина ще направим евентуално портал и така стъпка по стъпка. Сега ще ползваме сцената за репетиции, за детски представления, в този и вид, и малко по-малко ще дойде време и за по-големите спектакли.

- През новия сезон ви предстои?

- Започваме със Стефан Цанев и последната му пиеса "Възражения на дама", която е писана специално за Доротея Тончева. Очаква се с голям интерес под режисурата на Мартин Киселов. Доротея от няколко години не се е качвала на сцена с нещо ново. Текстът е много хубав. Участва тя и един от младите ни колеги Петър Петров, като очакваме премиерата в началото на ноември. Това ще бъде събитие, както за Казанлък, така и за софийската публика. Интересното е че, в момента в който се разбра, че започваме репетиции за този спектакъл, се обадиха се от няколко места от провинцията, за да го искат.

Режисьорът Николай Волев ще се впусне в приключението Театър, което досега не е правил. Камерен спектакъл, по текст на Франка Раме, с една от младите актриси, които започват сега при нас. Хвърляме я в дълбоката вода - направо от студентската скамейка, в голяма, сложна и трудна драматургия. Предизвикателство за нея, за режисьора, за Театъра.

Работим по още две-три заглавия, които ще излязат след Нова година. При всички положения за Алиолувата къща ще имаме нов спектакъл догодина, вероятно българска класика. Идеята ни е всеки сезон да се прави по един спектакъл специално и само за там. Ще се съсредоточим основно върху български класически произведения, независимо дали са драматургия или разкази от Чудомир, Йовков или Елин Пелин, специално за тази възрожденска обстановка и разбира се Шекспир, Шекспир, Шекспир...

- Има ли нещо, което е останало в годините, и искаш да поставите?
- Стар мерак ми е мюзикъла "Кабаре", който, може би, сега с новото попълнение ще пристъпим към осъществяваме, евентуално. Говорим за филма на Боб Фос "Кабаре", чиято основа е истински мюзикъл, той е за по-камерен състав, играе се на доста сцени по света. Ако успеем ще пристъпим и към него. Има и някои други неща в портфейла, но нека засега си стоят там, като му дойде времето ще кажа. (смее се)

Интервю на Тина Философова, impressio.dir.bg

Заповядайте да изсънувате приказката на Шекспир "Сън в лятна нощ" на Театър "Любомир Кабакчиев" на 3, 4, 5, 20 и 21-ви септември в Алиолувата къща в Казанлък и на 29-ти септември на Фестивал в Пазарджик.

Режисьор: Димитър Стефанов
Сценограф: Димитър Димитров
Композитор: Милен Апостолов
Консултант: д-р Сава Драгунчев
Снимки: Иван Бонев

Участват: Беатрис Благоева, Георги Атанасов, Димитър Кабаков, Димитър Гавраилов, Ивайло Драганов, Ивелина Павлова, Мара Бонева, Милен Вангелов, Олена Шидерова, Петър Петров, Стоян Руменин, Сава Драгнев, Светлана Бургазова, Цвети Пеняшки


 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА РАБОТА ОТ:

Банер

ФИКСИНГ БНБ

ВРЕМЕТО

Банер

Търси на пазара:

от 07.12.2018


Автобусно разписание:



Виж