Казанлък Инфо - Животът... такъв какъвто го познавате в .:www.kazanlak-bg.info:.

Диана: живот под налягане

Визитка в профил и анфас: 100% енинка.  Проплакала на бял свят в Деня на виното и любовта - 14-ти февруари, при нечовешки студ и дълбок сняг. Затова сега безумно обича топлината. Във всичките й форми.

Още не е стигнала на „жизненото поприще в средата”.  За сметка на  това има живот, достоен за цяла трилогия. Първата книга от него вече е факт: с многозначителното „Там, откъдето се връщаме”, родена през 2005 година и събрала стиховете на  осъзнатата й  младост. Сменила е няколко различни поприща, но свързващата нишка между тях е все една и съща: любовта към хората, писането, битките... за различни каузи, преминаващи понякога в откровени войни.  Признава, че те понякога я уморяват. Обича да чете. И  пише. Невероятни стихове.

Добра готвачка е. В дома си къта дебели папки с пъстър  архив от снимки за политиката, обществото, културата и хората на Долината за последния четвърт век. Колекционира покани. За всички времена и за всичко. И мечтае – да ги превърне в изложба. Не шие и не плете. Пее по купони, играе добре кючек, майка е на нова дума - словопад. Има уютен дом и много приятели. Живее в местното СОХО, събрал казанлъшкия аристократичен, театрален, читалищен и поетичен елит на две тераси  разстояние.

Родата й е с дълбоки  просветителски енински корени. Сред ценните си реликви пази снимка от 1900-та година на  Димитър Рогозов -  виден енински учител и свещеник, неин пра-пра-прародственик, баща на една от прабабите й.

Имала е шарено и пъстро детство, с емоции, които са белязали живота й по-нататък. Играла е на сцената на енинското читалище, водила е енинските празнични манифестации, снимали са я за БНТ,  викали са я за рецитации за сватби и кръщенета като видно чавдарче и пионерче. Сред ученическите й „гордости”  е превъплащението й в образа на... Карл Маркс. Белязал после задълго и професионално живота й. Отвъд любовта й към историята и руския език. През ваканциите  е била шеф-диригент и главен солист на енинския кавър на местния „Златен Орфей”, където обикновено  е... Лили Иванова. Меркуриев  човек е и това й личи. Защото е малък революционер и, макар и  не веднага, животът й я среща с мечтата й - да стане журналист. На два пъти  при това.

Съзира съдбовен пръст в скоростта, с която се движи в дните си - цикълът й на промени е 6 години.

С тази  средна скорост мени и житейските си орбити. Била е учител.  После животът задълго я върти с различна скорост  и визии в  мелницата на журналистиката. Ръководила е два вестника, сайт,  застрахователно бюро, а сега и театър. Враговете й твърдят, че е колекционер на битки. А тя все още няма отговор на въпроса защо повечето й врагове са... мъже. Изглежда щастлива - с порасналата си красива и омъжена вече дъщеря,  с дините, които носи под мишница. И признава, че понякога тежат. Не робува на титли. Когато има време за себе си, чете.  Мълчи и обича морето, с многото лято в него. Тихо признава, че се чувства  малко уморена. Вярва в Сатурновите дупки, в приятелите си и в... любовта. Обича живота... във всичките му  измерения. А днес и черпи. Диана Тончева Нейчева. Рамналиева.

Отвъд нея:

Тя идва в „Арсенал” на 18 години, за да види как се изкарва хлябът. С тези напътствия родителите й я пратили в  най-голямата фабрика, след като завършилата с отличие и златен медал казанлъшката Хуманитарна гимназия Диана Нейчева не успява да влезе от раз в тогавашния Икономически институт „Карл Маркс” в София /сега УННС/.

Че пъпът на младата 100% енинка е бил хвърлен там, имало ясни дири на съдбата. Година, след като не я приемат в Икономическия, Диана печели национална награда  за реферат за СИВ /Съвет за икономическа взаимопомощ/.  Жестът с наградата е повече от емоционален - по пощата младата арсеналска контрола получава  великата книга от 999 страници на Монтескьо „За духа на законите”. Четивото безапелационно накланя везните в правилната посока, още повече, че националното признание за реферата на  младата контрола от цех 110 на Шейновския завод й дава правото да влезе без приемен политически изпит  във ВУЗ-а. И както става във филмите, съобщението за този бонус закъснява и Диана Нейчева се явява на изпита наравно с останалите.  С 5,75 оценка на старта амбициозната енинка се разделя с мечтите си да стане журналистка или оперна певица и поема по тежкия път на политикономията. Модерна за времето си специалност и твърде неперспективна в годината, в която се сдобива със заветната диплома – 1988-ма. По същото време се ражда и дъщеря – Цвета, която четвърт век по-късно вече е извървяла цикъла на родителите си. Завършила е същия ВУЗ, като родителите си. Съдбата има пръст и тук, защото Диана хвърля пъпа на невръстното си  бебе именно в двора на УНСС.

Студентстването й е голяма школа. Преподават й имена като проф. Любен Беров, премиер на България през 90-те, проф. Стоядин Савов, а в катедрата й  преподават:  друг бъдещ премиер - Иван Костов, и настоящият еврокомисар Кристалина Георгиева.

Завършва с амбицията да остане на работа в тогавашния „Карл Маркс”. С невръстно бебе на ръце се явява на конкурс за методист във ВУЗ-а. Не уцелва времето, обаче.  Докато  хиляди българи на 14-ти декември  1989 година крещят на жълтите павета, а един президент  се изтърва с „танковете да дойдат”,  младата  политикономистка  се явява на конкурс за... методист.  И го печели. Бурните времена, обаче, не дават шанс за развитие в тази посока. Конкурсът е обжалван и впоследствие отменен.

За младото семейство Рамналиеви в столицата става трудно за живеене и се разделят. Диана се връща в Енина с малката си дъщеря, а Антон остава да работи в София. След митарства от няколко години между София, Благоевград и Кюстендил, в средата на 90-те години семейството остава в Казанлък. Съпругът започва работа  в банка, Диана  започва работа като учител по философия в местна професионална гимназия. Осъзнавах, че наученото в „Карл Маркс” вече не е достатъчно. Виждах , че марксизмът и ленинизмът не са всичко, усещах се измамена от това,  което сме учили, мотивира избора си да запише и философия години след университета Диана.

Работата с  младежите в училище ми даваше  много, бях в стихията си, споделя тя. Затова се и раздава напълно, отивах с радост на работа, връщах се доволна, разказва за учителските си години настоящата театрална директорка. И точно в училище я застига и пъртината й към детската й мечта - да стане журналист. При подготовката за юбилеен лист на училището, подготвян от журналиста Веселин Стоянов, младата преподавателка пише есе за философията. Веселин я харесва и някак логично малко по-късно я кани да стане част от първия екип на вестник „Седмица”. Там бяха най-добрите ми години, категорична е днес Диана. От този й период са останали и най-ценните й приятелства и невероятното усещане за свобода. Сега е друго, тъжно обобщава Рамналиева за занаята на пишещите. Натискът, безгръбначието и талантът трудно намират общ покрив.

Голямата й болка и голямото й лично удовлетворение, обаче, е „Искра”. Независимо от войните, водени на терен. По нейно време общинският вестник прави забележителен с проявите и мащабите си 85-годишен юбилей, издава  уникален сборник с хумористични обяви, изцяло се ремонтира и освежава етажа на редакцията, вестникът за първи път излиза в 16 страници и в цвят. Съхранява и бунтарството си. Участва щедро в благотворителни и обществени каузи. Тя е сред инициаторите за градеж на параклис в двора на казанлъшката болница,  председателства местния Инициативен  комитет за издигане кандидатурата на Петър Стоянов за президент, втори мандат. Някъде по това време е и кореспондент на радио Стара Загора. Дългите битки  във вестника й идват в повече и си тръгва. С Антония  Тенева запрятат пера и започват информационен сайт - „5 минути”.  Законът на парите и кризата  оставят отпечатък в полета на тази амбиция. Тя, обаче, се гмурва в нова. Поне така мислят тези, които наблюдават налягането в живота й отстрани. Явява се на конкурс за директор на театъра в Казанлък, в прекалено театрални времена и ситуации. Тук вкусва и от жилото на меда. Признава, че големите й планове... й създават  и големи  дилеми и прилични ядове, но продължава. Защото  животът е движение и обича работата  си.  Когато преди близо 3 години за едно денонощие време се раждаше екипът на „Трибуна Арсенал”, тя „изплака” за 0 секунди. Заради любовта към обикновените интересни хора, връщащи вярата в доброто и надеждата. И заради голямата емоция „Арсенал” в нейния  живот .

И тя се гордее с нея.

Баба й Донка, чието име носи, е дългогодишна ударничка на Капсулната в  Завод 4. И до днес семейните албуми са пълни с изрезки от арсеналската „Заводска трибуна”, запечатали успехите й. Особено горда е с баща си, който си отива рано от живота, но й завещава  част от бохемата, която носи в себе си. Тончо Нейчев изкарва целия си трудов стаж в „Арсенал”, където работи като монтьор на агрегатни машини в Завод 5. И цял живот е тромпетист в духовата музика на „Арсенал”.
Диана взема музикален талант, освен от баща си, и от дядо си - самоукият флейтист на Енина, който цяло село помни с безплатните му концерти на открито, изнасяни  над местното училище. Майка й Анна Методиева  никога не е стъпвала в завод. Цял живот дарява на децата  като директор на детската градина в Енина. Неин основател е. Брат й Тодор Нейчев също поема от арсеналския въздух, но за кратко. Сега електроинженерът работи и живее в Австрия. Затова и когато попада веднага след гимназията в „Арсенал”, за Диана  това е логично продължение. Свиква много бързо и харесва работата си при цевите на автомата в Шейновския завод. Имахме пълни със стружки ръце, но се чувствахме добре, спомня си бившата контрола.

В онези години в „Арсенал” кипеше невероятен  спортен и културен живот,  разказва с умиление и носталгия бившата пролетарка. Бързите й крака я изпращат на спортни турнири, талантът й за музика - в група за политически песни, високият й ръст - в отбор по баскетбол. Финалът на всичко това са големите и запомнящи се купони.  Бяха невероятни времена, живи, с амбиция и надежда, връща лентата назад Диана Нейчева. На изпроводяк, когато младата  контрола  поема към студентската скамейка в София, жените от цеха й правят подарък за спомен. Огромна кристална чиния, заела почетно място днес в семейния скрин на реликвите.

Срещу огледалото:

Там, откъдето се връщаме, има много мъка, размисъл и любов. Така обобщава  налягането в живота си дотук рожденичката от поколенческата редица на „Арсенал”. Като леко намигане на първата й стихосбирка. Признава, че засега поне не отлежава втора, но за сметка на това й се пише. Има какво да каже, да събере и остави за хората. Не крие и болката си – по таланта. Който вече не е на почит. Нито притесненията си, че словото ни вече не е свободно, а завито с  мушама  и често  в състояние на домашен арест. Боли я от това, че хората не се уважават помежду си. Тревожи я опростачването на всички  нива и обезценяването на компетентните и смели хора. Повсеместно е. Като  застоял се грип, отронва поетесата. С една от най- ценните награди за журналистически коментар и анализ - наградата „Константин Философ”, присъдена й от  Българската асоциация на регионалните печатни медии. Минорно ми е. Никога не съм си представяла, че животът ни ще става по-лош, не крие февруарската музика в душата си Диана Рамналиева. Но пък най-важното за мен е свободата, търсенето и надеждата, че има добро. Затова и с  толкова  желание и хъс пиша за обикновените хора, с големите съкровища в сърцата си, казва разказвачката на човешките истории  в „Трибуна Арсенал”. Днес беше време само за част от нейната история. Защото животът под налагане винаги предстои.

Деляна Бобева

 
Банер

Бюлетин Доброволците:

Още от Доброволците:

Работа

ФИКСИНГ БНБ

Валутни курсове

  • Курсове за 25.05.2017
    Българска народна банка 1 USD = 1.7441 BGN (up) 1 GBP = 2.26034 BGN (down) 1 CHF = 1.79368 BGN (up)

ВРЕМЕТО

Банер


>>>

НОВИНИ >>> КУЛТУРЕН АФИШ >>> КАЗАНЛЪК >>> ВРЕМЕТО и WEBCAM >>> ГАЛЕРИЯ >>> ОБЯВИ >>> УКАЗАТЕЛ >>> ЗА НАС >>> ВХОД >>> ВСИЧКИ НОВИНИ >>> НОВИНИ ОТ ЕВРОПА >>> ПОЛИТИКА >>> СПОРТ >>> МЛАДЕЖКИ ИНИЦИАТИВИ >>> ВИДЕО >>> КОНКУРСИ >>> ЕКСКУРЗИИ >>> ВАЖНИ НОВИНИ >>> ОБЩИНА КАЗАНЛЪК >>> ОБЩИНСКИ СЪВЕТ КАЗАНЛЪК >>> ОБРАЗОВАНИЕ И СПОРТ >>> БЮРО ПО ТРУДА - КАЗАНЛЪК >>> ТРАНСПОРТ >>> КУЛТУРНИ ИНСТИТУТИ >>> КАЗАНЛЪК В 360 ГРАДУСА >>> КИНО ИСКРА >>> ГАЛЕРИЯ ИСКРА 4 >>> ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ >>> МУЗЕЙ ИСКРА >>> МУЗЕЙ НА ФОТОГРАФИЯТА >>> БИБЛИОТЕКА ИСКРА >>> КЪЩА-МУЗЕЙ ЧУДОМИР >>> ДОМ ПЕТКО СТАЙНОВ >>> ЧИТАЛИЩЕ ИСКРА >>> ВОЕНЕН КЛУБ >>> ДК АРСЕНАЛ >>> ШИПКОВАТА КЪЩА >>> Е-МАЙЛ >>> РЕКЛАМНА ОФЕРТА >>> РЕКЛАМНА ОФЕРТА ИЗБОРИ 2014 >>> ИЗРАБОТКА НА САЙТОВЕ >>> ИЗРАБОТКА НА БЮЛЕТИНИ >>> БДЖ >>> АВТОБУСИ >>> Училища >>> Ясли и Детски градини >>> Спортни клубовe >>> Новини от Казанлък >>> Новини от Стара Загора >>> Новини от Павел баня >>> Новини от Мъглиж >>> Новини от НАП >>> Гледна точка >>> Казанлък крими >>> Царица Роза >>> Култура и изкуство >>> Любопитни новини >>> Интервюта >>> Кино "Искра" >>> Кино Латона Синема - Казанлък >>> Библиотека "Искра" >>> Читалище "Искра" >>> Читалище “Възродена Искра” >>> ФК" Розова долина"